Вчера с мой клиент взехме нелесното решение да съкратим значителен брой от персонала на компания, която оперира в сектора на хранително-вкусовата промишленост от 2016 година. Важно уточнение е, че компанията се намира в Централна България, където нивата на безработица са доста високи.
Винаги, когато държавата се опитва регулира нивата на заплащане на труда в една пазарна икономика, това неминуемо води до негативи, както на фирмено, така и на макроикономическо ниво. Основните открития на икономическата теория, както и на емпиричните изследвания в последните над 70 години показват ясно, че увеличаването на минималните нива на заплащане на труд води до намаляване на заетостта.
Друг основен проблем от това е, че увеличението на минималната работа заплата оказва натиск и върху нивата и на другите заплати, което допълнително увеличава себестойността на произвежданата продукция. Това влияние се проявява най-негативно най-вече в по-бедните региони, като именно там бизнеса е най-склонен да предприеме по-драстични мерки, за да запази нивата си на конкурентоспособност.
Друг факт, който прави това увеличение на МРЗ още по-нелогично от икономическа гледна точка, е това, че редица икономически изследвания ясно показват, че увеличението на МРЗ не водят до намаляване на бедността.
Основната причина за съкращаването на персонала на въпросната компания е неизбежното увеличение на МРЗ на 420 лева от следващата година. Причината дори не е толкова конкретно очакваното увеличение на МРЗ за 2016 година, колкото това, че в последните 3 години МРЗ се е увеличила с 35% чрез закон, а не по пазарен път, като това увеличение се случва в условията на изключително тежка икономическа обстановка.
Освен това се наложи да спрем и инвестиционна програма от 3 млн. евро, която целеше увеличение на производствения капацитет и щеше да доведе до наемането на поне още 40 души. Това е много ярък пример за това как една макроикономическа политика води до конкретни негативи на фирмено ниво.
Много е трудно да имаме конкурентоспособна и работеща икономика, когато една немалка част от родните policy makers не са виждали отчет за приходите и разходите на фирма в живота си или не са работили в частна компания.
Когато се прилагат подобни противоречиви мерки, (които by the way се правят единствено с цел политиците да се тупат в гърдите, че са повишили доходите на хората, което е доказано, че не е така) родната политическа класа би трябвало да се замисли над следните напълно елементарни и логични въпроса:
1. Какъв ще бъде ефектът от това върху безработицата в различните региони на страната?
2. Като се има предвид структурата на разходите на българските компании (статистиката я има в НСИ), дали това поредно увеличение на нивата на заплащане няма да доведе до реализирането на нетна загуба на тези компании?
3. Свиването на оперативните маржове на компаниите няма ли да доведе до увеличаване в цената на финансиране и намаляване размера на кредитни експозиции, което да ограничи допълнително възможността за растеж?
4. При падане на маржовете на тези компании, как ще могат да изплащат кредитите си и това няма ли да доведе до увеличаване на систематичния риск в банковата система?
5. Защо му е на родния бизнес при по-ниските маржове на печалба да инвестира в машини, оборудване и хора?
6. Тази мярка съобразена ли е с бизнесцикъла? Дали е логично в рецесия или нисък икономически растеж да увеличаваш разходите за бизнеса?
7. Какво ще бъде влиянието върху сивата икономика? - Ще се увеличи или ще намалее?
Мога да продължа още доста с въпросите, но като цяло тезата ми е, че ако българските политици разбираха, дори и малко от икономика, щяха да си зададат тези въпроси и да се откажат от въвеждането на това увеличение на минималната работна заплата.
Единственият пазарен начин нивата на заплащане в една пазарна икономика да растат устойчиво, е това да се случва с темпа на нарастване на производителността на труда. Който предлага услуга, която работодателите ценят високо, и търсенето надвишава предлагането, да получава повече и този, който предлага услуга, за която има свръхпредлагане (в най-общия случай това е нискоквалифицирана работна ръка), да получава ниво на заплащане, което пазарът определя, а не някой политик, който иска да си запълни дефицита в бюджета.
Държавата трябва да бъде фокусирана преди всичко върху това да създава условия за ръст на производителността на труда, като това най-често се случва през по-ниска данъчна тежест и намалени административни процедури. По този начин бизнесът ще има желание да инвестира в нови машини, оборудване и хора, като само тогава нивата на заплащане могат да се увеличат.
Именно това прави Роналд Рейгън в САЩ, когато става президент през 1980 година, което поставя основите на значителен и устойчив икономически растеж, продължил десетилетия. За съжаление това, което наблюдаваме в момента в България, е точно обратното - постоянно увеличаване на данъчната тежест и все повече регулации над бизнеса. Тук е моментът да цитирам любимия си икономист Милтън Фридмън, който казва:
"The minimum wage law is most properly described as a law saying employers must discriminate against people who have low skills."
* Авторът е управляващ партньор в консултантска компания.
>Твърдението че нискоквалифициран работник не може да произведе стока с висока добавена стойност също е пълна глупост Първо, не съм го твърдял, вероятно защото не ми трябваше за аргумента. Това, което споменах, е, че работещите в хранително-вкусовата промишленост са основно ниско- и средноквалифицирани, добавят малка стойност на продукта, и, съответно, трудът им не струва особено много. Ерго и ниските заплати. Второ, всъщност такова твърдение би било доволно вярно. Твоят пример: >Цена на кубик бетон е около 100лв. Цената на готова сграда е поне 400 евро кв.м. е безумно, инфантилно опростенчески - удобно си изпуснал купища разходи като цена на земята, добавена стойност от архитекти, инженери, разходи по инфраструктура, наем на строителна техника, всевъзможни разходи около регулации и т.н. Дори без да споменаване абсолютно произволните мерки 1 кубик срещу 1 кв.м., които изобщо не си сметнал за нужно да аргументираш. Това тривиално се демонстрира с лека промяна в примера ти - сравни цената на една изградена стена от тухли и вар с цената на материалите, от които е изградена, и става доволно очевидно, че труд, който не изисква специални умения или усилия, били те физически или умствени, се оценява ниско (на единица време), защото всеки лесно може да го свърши. Добавената стойност е пропорционална на изискваните специални умения и усилия, вложени от работника. Това лесно можеш да го обориш като ми дадеш един единствен пример за конкретна професия, която не изисква особени умения, а придава висока добавена стойност, измерена като разликата в цената на продукта преди и след като бъде обработен. Не, строител не е такава професия. А относно първоначалния проблем с връзката между повишаването на МРЗ и намаляването на заетостта, която за мнозина от вас явно не е необходимо да съществува, защото ако работодателят е съвестен и кадърен, то трябва да може да дава високи заплати независимо от вида на бизнеса му - докажи, че не е така. Например, направи баничарница и плащай на майстор-баничаря и на продавачката месечни заплати от по 2000. Един единствен пример би доказал, че всички вие сте прави, и че ниските заплати не са необходимо следствие на факти от икономическата реалност, а са породено от некадърно и/или лакомо управление. Защото да говорите и критикувате явно можете, но да направите нещо наистина и реално да демонстрирате убежденията си засега не съм видял признаци да сте способни.
Един цитат: --------- "Ето само няколко идеи, родени в НТТМ на Ходорковски. Първата се нарича „Закуска за из път“. Тази идея май не е осъществена, но ще я споменем заради безспорното й изящество. Ако купиш хлебче за три копейки, парче салам за три копейки, топено сирене за пет копейки, домат за две копейки и за една копейка хартиено пликче, ще изхарчиш четиринайсет копейки. А ако сложиш хлебчето, салама, топеното сирене и домата в хартиеното пликче, можеш да ги продадеш на гарата за петдесет. Печалбата е тройна. " ------
"Не, строител не е такава професия." Не ли? А що най-големият бум беше в строителството? Що всички , дето решиха че е време да станат милионери там се насочиха? Е , не всички успяха, ама то във всеки бизнес има рискове. Или просто са били некадърни, или прекалено алчни.... Пак да попитам за хранително-вкусовата промишленост и МРЗ ( знаеш къде) - как става там , а тук не може?
>А ако сложиш хлебчето, салама, топеното сирене и домата в хартиеното пликче, можеш да ги продадеш на гарата за петдесет. Печалбата е тройна Да, можеш. Веднъж, два пъти, три. Но, в условията на свободна пазарна икономика, ще можеш да го правиш за крайно време - докато някой не се сети, че може да направи абсолютно същото тривиално действие и да продава за 40 копейки за да ти вземе пазара. Следващият ще реши, че за минималния труд, който полага, му стига да продава и за 20 копейки. И т.н. Пазарът ще намери "правилната" цена за труда да сложиш хляб/салам/сирене в торбичка, като това единствено означава приеманата от повечето хора цена, някакъв баланс между приоритетите на продавачите и купувачите. Може за теб да е ужасно трудно и да искаш да продаваш за 50 копейки, щото си мислиш, че трудът ти струва толкова, или пък защото ти трябват пари, но, ако за мнозина други е лесно, то е въпрос на време кога никой няма да ти плати 50 копейки, защото предлагането ще е на по-ниски цени. >А що най-големият бум беше в строителството? Non sequitur. С прости думи, говориш пълни глупости без каквато и да било връзка. Бум в строителството имаше защото капиталовите пазари бяха пренаситени и възможностите за инвестиции бяха ограничени. Наливаха се пари в балон на недвижими имоти (и задълженията около тях), защото просто инвеститорите се чудеха къде да си заврат парите. Това няма абсолютно нищо общо с добавената стойност на професията строител. И, все пак, ще ми дадеш ли един единствен конкретен пример, който да подкрепя някоя от тезите ти? Показах ти две съвсем определени и чудесно дефинирани възможности да го направиш. Продължаваш да ги игнорираш, все едно всичко, което казваш, няма нужда от аргументиране - "то си е ясно за всеки". Не, не е ясно.
Да, да, разбрахме, лошо е да ни плащат. Очаквам деня, в който за да ходим на работа, ще трябва да плащаме на работодателя!
щеше да е много добре!
"И, все пак, ще ми дадеш ли един единствен конкретен пример, който да подкрепя някоя от тезите ти?" ---------- Един? Ок! Карбонов плат, смола, китаец , рамка за велосипед. Грубо описание на процеса- изключително интелектуален и висококвалифициран труд - мажеш смола и лепиш парчета плат. И пак, и пак , доста пъти. Цена в САЩ 5500$. За кило карбон и смола.И малко лак, и лепенки с надписи(примерно "Pinarello Dogma"). Производствена цена - неизвестна, но се продават по 500$ барабар с доставката от Китай. Заплата на китаеца... Аз пак да питам - МРЗ 1400 евро и хранително-вкусова промишленост?
"Проспериращи държави" Богатите страни не са богати защото много работят, а защото ограбват и поробват народите на други страни. Америка започна да забогатява едва след Първата световна война, в която ограби най-бурно развиващаият се икономически и демографски народ - германският. Преди това заграбиха заграбиха богатствата на вековната Руска империя - стотици тонове злато, скъпоценности, Обаче се започна с гражданската война в самите САЩ - северният финансов елит не печелеше нищо от робовладелския Юг, на робовладелци кредити не им трябваха, и чрез войната робовладелците на юг попаднаха под дълговото робство на Севера. Всички войни се водят за грабежи и поробване. Няма и никога не е имало демокрация, пазарна икономика, капитализъм, комунизъм, модерно и постмодерно общество, нито пък "края на историята" на Фукуяма... Забравих, и ерата на водолея няма да дойде...
>Карбонов плат, смола, китаец , рамка за велосипед Отново удобно пропускаш разходи по материали, патенти, маркетинг, транспорт и какво ли още не. Също, хем споменаваш "и пак, и пак , доста пъти", хем явно някак си не ти идва на ума, че това означава дълготраен вложен труд, а все пак говорим за добавена стойност за човекоден, за да можем все пак да сравняваме ябълки с ябълки и да правим разлика между добавената стойност на един инженер, който работи един ден, и тази на екип от 10 зидари, които работят цяла година. Да, има разлика в полза на зидарите. Вероятно заради различните количества. >МРЗ 1400 евро и хранително-вкусова промишленост Очевидно, че МРЗ 1400 евро би била тривиално постижима в икономика, в която жизненият стандарт позволява цената на опечения хляб да е 5 евро, защото потребителите могат да си я позволят. В България жизненият стандарт не е такъв, и, съответно, хлябът струва лев и двайсет и седем стотинки, като ако го вдигнеш с 5 стотинки ще загубиш нетривиално количество клиенти. Кое пак не разбра?
"Отново удобно пропускаш разходи по материали, патенти, маркетинг, транспорт и какво ли още не. " Нищо не пропускам. Материали - 1 кв.м = около 10$. Същият метър тежи около 200 гр.( или около 60-70$ за бройка),а смолите също са с подобни цени, още повече, че целта е минимално количество. Патенти-матенти... не говорим за ядрен реактор, нали Цялата работа е час-два максимум. Транспорт нема , щото в 500$ е включен. Това е същата технология, но не се продава от фирмата производител, или казано "менте". Но не за това давам примера, а за друго - същото това произведение на изкуството струва в оригинал 5500$ в САЩ, и подобна цена в ЕС. Давам ти пример колко е печалбата на оригиналната фирма. Шото същите китайци са правели същите неща за нея/за същите пари/ преди година, когато въпросният модел е бил в линията и. Дано си схванал за какво става въпрос. ___________________ ".....в която жизненият стандарт позволява цената на опечения хляб да е 5 евро ..... В България жизненият стандарт не е такъв..." --------- Ако всичко това беше вярно, съм съгласен, ама съвсем не е така. Цените на хранителните продукти са съпоставими. Ако тук стоките беха 6 пъти по-евтини, то би било валидно твоето обяснение, но тогава нямаше да сме най-бедната страна в ЕС, нали!
ОК, разбирам позицията ти - нямаш представа защо карбоновите компоненти са толкова скъпи. Защо, обаче, избираш глуповатата арогантност на това да си измислиш произволно (и удобно за дневния ти ред) обяснение, вместо.. хм.. просто да се информираш? Ето едно популярно обяснение, като за лаик: http://gizmodo.com/5843276/why-is-carbon-fiber-so-expensive И, да, цената не е висока заради някаква изконно огромна добавена стойност на някакъв измислен от теб нискоквалифициран работник, който не вършел нищо особено. Ерго, примерът ти все още е невалиден. >Ако тук стоките беха 6 пъти по-евтини Ъъ.. моля? Ако бяше прочел какво пиша, може би щеше да забележиш, че изобщо не говоря за цените на материалите. Говоря за това, че при по-висок стандарт можеш да си позволиш да продаваш продукта си на по-висока цена, защото пак ще се купува. Не само можеш, а и се налага, защото при по-висок стандарт очакванията за заплати са и по-високи. Френският производител на хляб би се радвал, ако може да понижи производствената цена на хляба си като понижи заплатите, но, в контекста на икономиката, в която оперира, практически не може да си го позволи. Съответно, не го прави.
"Ето едно популярно обяснение, като за лаик" -------- Ставаш нагъл! Това обяснение можеш си го завреш... знаеш къде! Казах ти цените на изходния продукт, ако не вярваш провери! Какъв е процесът съм запознат много по-добре от твоите "лаишки обяснения". Но напълно в стилът ти е да се правиш на три и половина и да извърташ нещата както ти отърва. Все таа... Правел съм си илюзии, че си способен да разбереш нещо, ама... _______________ >Ако тук стоките беха 6 пъти по-евтини Ъъ.. моля? Ако бяше прочел какво пиша, може би щеше да забележиш, че изобщо не говоря за цените на материалите. ------- Аре пак.... Говоря ти за хранителни стоки, а ти ми намесваш материали? Кви материали - вар, киреш??? Къде точно съм споменал материали и техни цени. Говоря за салам, кашкавал, сирене, и т.н. все произведения на "оная" промишленост, и че цените са почти еднакви, а даже и по-високи в България! Анадънму?
киреш = киреч Грешка, сори!
>Какъв е процесът съм запознат Може би, но не ти личи, след като според собствените ти думи явно си въобразяваш, че създаването на карбонова рамка се изчерпва с някакво тривиално "мажеш смола и лепиш парчета плат". Което е напълно невярно. >напълно в стилът ти Забавно мое наблюдение - повечето коментиращи адски бързо се засягате лично на интелигентност и започвате да ръгате пълен член под път и над път за да докажете колко сте умни, образовани, интелигентни. >Говоря ти за хранителни стоки, а ти ми намесваш материали? Кви материали - вар, киреш??? Ъм.. производствени материали. Или мислиш, че баничките се материализират върху тавите ей така, от нищото? >Анадънму? Всъщност не знам какво означава тази (турска?) дума. Съответно, не разбирам въпроса.
Когато няма как да обориш некое твърдение , винаги може да се заядеш за правопис ) Относно това, кое как се правело....що не си намериш некое популярно обяснение, като за лаик? А какво значела думата? Ми не е нужно да знаеш турски, има Гугъл Или е нещо под достойнството ти да чаткаш некой турска дума, макар и не толкова често, все пак употребявана и в българския език? Айде да те светна, че нема спиш нощес - "разбра ли" е превода. http://www.webcafe.bg/id_829079514_Stanishev_anadanmu*