И до днес помня, а и едва ли някога ще забравя, как в онзи ден, преди над 22 години, стоя в киносалона, заобиколен от съучениците си, и не мога да откъсна очи от екрана.
"Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена" на режисьора Питър Джаксън ми направи услуга за цял живот - не само ми разкри магията на фентъзито на екран, но и ме накара да посегна към книгите на Толкин, което пък ме превърна в сравнително отдаден читател.
Браво, Холивуд, и благодаря! Но хайде стига толкова.
Десетина години по-късно, с адаптацията на "Хобит", която разтегна (и промени излишно) детската книга на същия писател, стана ясно, че дори Джаксън не е способен да повтори триумфа си, за да задоволи студийната алчност.
Още десетилетие напред лекото ми вълнение от нова "адаптация" по Толкин преди сериала The Lord of the Rings: The Rings of Power се изпари като пушилист в лулата на хобит първо след трейлърите, а накрая и след завършения продукт.
Не адаптация, а сбор от свободни съчинения на двама почти неопитни и видимо бездарни сценаристи, получили от Amazon Studios рекорден бюджет, чрез който да ни изтормозят с некадърността си.
А ето и че Warner Bros. сега се връщат в Средната земя, водени не от друго, а от желание да оползотворят финансово и този франчайз.
В тази дума е разковничето: филмовите студиа гледат на творчеството на Дж. Р. Р. Толкин като на поредния "франчайз"; интелектуална собственост (IP), която да преексплоатират и доят възможно най-дълго с цел лесна печалба.
Може би всичко щеше да е наред, ако в този подход важно място се отреждаше и на творческите дух и смелост, на желанието за създаване на достойна адаптация, а не на "каквото стане, феновете ще се давят с всяка помия, която им дадем". Ама не се.
Холивуд в момента прави две огромни грешки по отношение творчеството на Толкин.
Първо, бърка адаптация със свободно съчинение.
Сравнете диалозите в трилогията на Джаксън с тези в The Rings of Power. Ясно проличава кога репликите са директно взети или изградени на основата на езика на титан на английския език като Толкин, и кога ChatGP... - пардон, ходещите изкуствени интелекти, които пишат сериала на Amazon - са опитвали да наподобяват този език.
Изхождайки от богатите си познания в областта на митологията и литературата, Толкин - без да открива топлата вода - изгражда интересни персонажи, ясна структура на разказа, изненадващи обрати.
The Rings of Power, изграден върху няколко реда бележки от приложенията към книгата "Властелинът на пръстените", е доказателство, че когато нямаш достатъчен материал, върху който да надграждаш, губиш магията.
Warner Bros. рискуват да повторят същата грешка с предстоящия анимационен филм The War of the Rohirrim и с обявения игрален The Hunt for Gollum. За единия знаем, че ще разкаже за далечен момент от историята на Рохан. За втория по името можем да предполагаме, че ще е посветен на Ам-гъл, след като "губи" пръстена от Билбо Бегинс.
И двете истории обаче са базирани не на роман, че дори не на разказ на Толкин, а на бележки.
Единствената разлика, единствената надежда е, че Питър Джаксън, Фран Уолш и Филипа Бойенс, работили по филмовия "Властелин...", са замесени, а те поне са доказали, че се отнасят със Средната земя по-уважително, въпреки някои смели интерпретации (любовна връзка между елфкиня и джудже? Ето това ще се хареса на хората! Нали?).
Втората голяма грешка на Холивуд е, че стане ли дума за Толкин студиата не смеят да излязат от омагьосания кръг на хобити, пръстени, Ам-гъл и някой познат елф.
Творчеството на Професора предлага много повече. То далеч не е безбрежен океан, но си заслужава гмуркане в по-дълбокото. The Rings of Power се опитва да оползотвори малко от този потенциал, но опропастява възможността с вече посочените некадърности и смучене от пръстите.
И не, не говорим някой да се нагърби да филмира "Силмарилион", една - вярвам и аз - почти невъзможна за адаптация творба, която е по-скоро исторически преглед на създаването на Средната земя, расите в нея и сблъсъците преди Третата епоха, която вече сме виждали на екран.
Визирам изданията, които Кристофър Толкин сглоби и издаде - истории като "Берен и Лутиен", "Децата на Хурин" и "Падането на Гондолин". Те - въпреки своята разпокъсаност и често липсваща окончателност - дават повече литературна основа за изграждане на сценарий, отколкото няколко реда бележки в приложенията на "Властелинът...".
Защо не ги виждаме на екран тогава? Предполагам, че защото в тях няма хобити. Защото са самостоятелни истории, които в духа на мита често имат трагичен, а не щастлив край.
Холивуд вярва, че зрителите искат само хобити, Трета епоха, лица от Задругата и, разбира се, хепиенд. И отказва да им даде друго, а вместо това върти и суче, търси как пак да произведе още от същото. А в един момент нещата вече заприличват на поточна линия, не на творческо начинание.
Вижте "Междузвездни войни", вижте Marvel Studios... Amazon и Warner Bros. опитват да тласнат "Властелинът на пръстените" и (както стана ясно) в по-малка степен останалото творчество на Толкин по сходен път.
Не знам за вас, но със сигурност ще гледам до един момент, дори да ругая и искрено да се ядосвам (помните ли, когато най-големият проблем беше, че Джаксън е изрязал Том Бомбадил?).
После ще се случи същото, което и с другите споменати горе франчайзи - колкото и да харесвам първите филми, ще стане невъзможно, а понякога и неприятно да следя всичко, което студиата бълват.
Кое ще остане непроменено? Любовта към книгите. Благодаря ти, Професоре!
А на теб, Холивуд, благодаря, ама не благодаря.
