Когато един политик казва на друг, че го предизвиква на публичен диспут, това си е нещо като вербализирана канадска борба.
Но думите не значат нищо. Колкото и да си мерят моженето Бойко Борисов, Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски, има нещо, което не може да преборят. Статистиката.
Както и да я четем, все е едно и също. Смениха се куп правителства, изтекоха мандатите, но така и не сме помръднали от последното място в ЕС - по доходи, по кратък живот, по мизерни пенсии, по качество на здравеопазването.
Така че е напълно безсмислено какво ще ни кажат. Убедени сме, че единият ще говори като бюрократ, а другият не. И какво от това? Нито един от тях не обещава да станем предпоследни. Това вече би било реално обещание, напълно измеримо в края на мандата.
Виждаме къде сме в началото - на опашката. Страницата на Евростат е публично достъпна. И поглеждаме къде сме класирани в деня на изборите.
Можем да изключим телевизора.
