Често, често децата ни вкарват в ситуации, в които не знаем как да реагираме. Важното е да запазим чувството си за хумор и да споделяме с близки и познати смешките, които раждат младите им умове.
4-годишно: Може ли да си вземем коте?
Аз: Алергична съм, няма как да живеем в една къща.
4: Може да спиш отвън.
Аз: Някой ден ще имаш чувства към момчета.
6-годишно: Вече имам чувства към момчета.
Аз: Така ли?
6: Да, ядосват ме!
6-годишно: Защо лошите винаги се опитват да превземат всичко?
Аз: Те искат да контролират всичко и те да определят правилата.
6: Защо просто не станат майки?
5-годишно: Ще се омъжа за това момче.
Аз: Защо?
5: Защото е красив и блузата му ми харесва.
Аз: Не всичко е свързано с външния вид.
5: Също, обича да чисти.
4-годишно: Каква награда ще получа, за това, че се държах добре днес?
Аз: Моято любов.
4 (плаче): Не искам това!
Аз: Дори не забеляза новата ми прическа!
Малкият ми син: Не съм женен за теб, не е моя работа да забелязвам.
Дъщеря ми: Защо някой би се облякъл като хамстер?
Аз:....Да не би да имаш в предвид „хипстър"?
Тя: Каква е разликата?
6-годишно: Не прави това на главата ми!
4-годишно: Ще пръцкам, където си искам!
4-годишно: Какво ще стане, ако изпусна телефона ти в гърнето?
Аз: ЗАЩО?
4: Вече няма значение.
Аз: Няма нищо, беше инцидент.
3-годишно: Ти си инцидент, мамо!
Аз: Какво искаш да е бебето, момче или момиче?
Той: Искам да е Батман!
4-годишно: Ти си мама-идиот!
Аз: Какво? Защо?
4: Чакай малко, какво беше идиот?
Тя: Изпитай ме на книжката ми „Опашката на кучето".
Аз: Колко е дълга опашката?
Тя: Никаква идея.
Аз: Как се казва кучето?
Тя: САМО ВЕДНЪЖ ПРОЧЕТОХ КНИГАТА!!!
Аз: Какво искаш да правим днес? Да рисуваме, да правим сладки, да...
Той: Искам да правим пари!
8-годишно: Трябва да се стегна и да с намеря работа!
9-годишно след като казах, че с брат му са досадни: Ама ние сме деца, работата ни е да сме досадни!
7-годишно: Повечето изобретатели са умни, но не и човекът, който е измислил домашните. Той е най-лошият изобретател!
Отидох със 7-годишния си син на среща за ипотека. Седнахме в офиса и той изтърси: „Да знаете, аз не съм мъжът й!"
3-годишно: Хайде, Елза, стегни се най-накрая! (каза, след като куклата й няколко пъти падна от стола)
Седнах да си играя с 3-годишното ми пред къщата за кукли и я попитах коя кукла може да съм аз. Тя: „Тази, която мие чинии."
Аз: Защо главата на кучето е мокра?
3-годишно: О, ами, изпишках се върху главата му.
Текстът е публикуван в MamaMia.bg
За всеки случай прочетох още два пъти текста. Нямаше нито една смешка, както се твърди в итнрото! Поне не такава, на която да се засемее човек, който не е родител на въпросното дете, което я е произвело.
Oh fuck off Rebecca he did not say that --- Или, с други думи, имам чувството, че тия глупости са писани от възрастен човек.
На маса сме с приятели и тяхната 8 годишна дъщеря хапва шкембе чорба и много обилно си я подправя с чесън. Мъж ми я закача: Абе, Поли, може ли толкова много чесън да наслагаш!? А тя му отговаря: Че аз няма да спя с Елия! (Елия съм аз).
Паяка, а.к.а. Елия, и това не е смешно, честно. Детето ви едва ли ще стане стендап комик. Ама всеки родител, предполагам, си въобразява ,че неговото дете е най-очарователно, на-забавно, най-най...
А, сори, детето не било ваше. Нищо, пак не е смешно.
>За всеки случай прочетох още два пъти текста. Нямаше нито една смешка, както се твърди в итнрото! Това звучи като "Опитах аншоа, щото ми казаха, че била вкусна, лапнах една, ама тя много гадна бе! Все пак изядох цялото кило.. ама тя много гадна бе! За всеки случай изядох още едно кило.. ама тя много гадна бе! И после, пак за всеки случай, изядох още едно кило.. ама тя много гадна бе!" Ми.. като не ти харесва.. не чети? Или тази идея ти се струва твърде странна? Всъщност, ти сигурен ли си, че няма нищо смешно в статията? Що не вземеш да я прочетеш още един-два пъти?
Толкова съм глупав явно, че взех, че я прочетох пак и този път не само не ми стана смешно, ами направо тъжно за родителите, които си мислят, че това е смешно. Ужас, бе хора. Пускайте си ги тия във фейсбука, там приятелите ще ви ги лайкват със сърчица, не може така, нелепо е просто.
Предизвикването на забавна ситуация или попадането неочаквано в такава, не означава непременно, че имаш мераци да участваш в стенд ъп комедии. Смешно е когато деца ползват лексиката на възрастни. Не всеки, обаче, може да се наслади на такава веселба. Ако си в кофти настроение, ще гледаш тъпо. Ако си със закърняло от неупотребата му или пък си с ампутирано чувство за хумор, ще атакуваш агресивно тези, които се забавляват. "Свят широк, ..... всякакви" констатира дедо поп от вица с чехкинчетата във влака.
Иважаеми Паяк, липсата на забавление от въпросния текст не идва от там, че не е смешен. той сигурно е на оригиналния език, на който е написан, но както преждеговорищата поясни, тази стилистика е далеч от българската инпонеже авторката (всъщност тя е преводачка) не се е опитала или просто не ноже да я побългари, затова се е получило супер тъпо. Забележката за “инцидент” е точно на място. Българин би казал “Опа, стана случайно”. Ама моля ви се, Кафето, не плащайте на плагиати!