Душата ми на филолог често изтръпва в наши дни. Ситни капчици пот избиват на челото ми всеки път, в който видя поредната втрещяваща неграмотност, а когато е придружена с "Не сме в час по български", ме избива на насилие.
Получавам тик всеки път, в който някой избълва "незнам", "кьофте", "валчер".
И ако това не беше достатъчно, в българския език тържествено нахлуха английски идиоми, които, напук на граматическите правила, все пак преведохме. Грешно и абсурдно, но все пак не само преведохме, ами и започнахме да чуваме все по-често.
Например:
- "Направи ми деня"
Какво съм ти направила?! Как се прави ден? От часовете по родинознание помня, че денят е физично явление вследствие въртенето на Земята около Слънцето. Бас държа, че и в учебниците на съвременните деца пише същото, но ме мързи да проверявам.
Не може ли да кажете, че съм ви оправила настроението, развеселила?
Знам, че "You made my day!" е кратко, точно и ясно, само че на родната ни реч, омайна, сладка кънти на кухо. Ако ви се губят думички, за да опишете приповдигнатия си дух и фактът, че тъкмо съм ви казала топ виц, отворете някоя книга.
По възможност не за оцветяване.
- "Постави се в обувките на..."
Не искам, едно време счупих глезен и още не мога да обувам какво да е. Освен това ме е гнус да нося чужди обувки, защото гледам прекалено много американски риалитита за страха от микроби и вече ме е гнус да пипам дори собствения си смартфон.
Това е куцо преведен израз, който спокойно може да бъде заменен с роден такъв, след което да бъде пенсиониран и никога повече да не бъде изричан на глас.
Можем да лансираме "Постави се на негово място" или да сме поетични и възвишени и да отроним "Погледни през неговите очи", след което да вкараме и една дълга емоционална въздишка. Хем изглеждаме умни, хем състрадателни.
Сърби ни гърбът, никнат ни крила...
- "Да го направим!"
Ама тука пред хората ли? Срам ме е, студено е, мокро е и могат да ни арестуват. Ааа, грешно съм разбрала, извинявам се! Следващия път, когато искаш да ме подканиш да свършим нещо без сексуален контекст, използвай други думички.
Вместо двузначни фрази си имаме цял букет от собствени изречения и даже междуметия.
Например "Аре!". Няма идиом, който да успее да замести лаконичното "Аре!", особено ако е изречено с тон на варварин, нападащ невинна девица. Или "Юруш!" (да, знам, че е турцизъм) като в "Юруш на маслините!".
Какъв размах на мисълта, какъв полет на лингвистиката! Аре, не се разсейвайте повече, че сме на работа...
