Сряда следобед е, а аз се чудя какво да заформя довечера. Нали казват, че сряда е малкият петък, та няма как да се мина - ще се ходи някъде. Пуша и се чудя - бар ли да е, ама не върви, утре съм от рано на работа.
Сряда е перфектна за сбирка стил Sex and the City. Звъня на момичетата. Всички си наместваме графика за среща в 19 часа на едно от любимите ни места за хапване в София, на което можем и да пушим. Надявам се никой от Столичния инспекторат да не прочете това.
19.05 часа е, а аз съм в задръстване преди зала „Фестивална". Отново закъснявам. Колкото и да се опитвам да отида навреме, никога не успявам. Не го правя нарочно, просто съм си шматка. Спирам на паркинга и ги виждам. Моите момичета ме чакат пред заведението. Офф, застанали са на „Ф", а едната дори ми се заканва с пръст. Знам защо. "Извинявайте, момичета, ще се опитам следващия път да съм навреме", им казвам, а те ми се смеят и се правят, че ми вярват.
Жените са от Венера,а мъжете от Русе
Поръчваме си хапване и малиново Мохито. И започваме с раздумките. Този път дори не си разказваме за работа и друго. Направо на темата, която заема основно женското съзнание - мъжете. По време на разговора изцепвам една от култовите фрази на един от любимите ми съвременни автори "Жените са от Венера, а мъжете от Русе". Не държа на местата, но е прав, ние сякаш не сме от един свят.
Чела съм много статуси и мнения на мъже, които се вайкат, че не разбират нежните същества до себе си. Много ме забавлява онази книга "Как да разберем жените" с празните страници. Трябва да има такава и за мъжете. Да не би да си мислите, че ние ви разбираме?! Не. Само се опитваме. Но предполагам, че ни е също толкова трудно, колкото и на вас. Все пак не вървите с упътване. На моменти съм сигурна дори, че квантовата физика е по-лесна за схващане.
Драги господа, вие сте истинска загадка за нас
Винаги когато един мъж ми каже, че харесва новата ми коса, чиито краища са огненочервени, се чудя дали го казва, защото е наистина така или защото не иска да ме обиди. Но това е лесно и незначително. По-смущаващото е, когато давате объркващи, да не кажа грешни сигнали. Ето ви и пример, за да няма неразбрали. Правите всичко да докажете на една жена, че значи нещо ПОВЕЧЕ за вас, и изведнъж... бам-тряс-прас. Бягате или се отдръпвате. И защо... никоя от нас не разбира. Варианти много, фантазия бол. И често истината остава някъде между „той е в командировка" и „вече не му пука за мен".
Знаем, че ракията и бирата са "полезни", но не и какво искате от нашите взаимоотношения
Знаем, че си падате по красиви женски гърди, дълги крака и хубави задници. Знаем, че футболът е любимият спорт на повечето от вас и че бирата и ракията са полезни. Допада ви да излизате по мъжки и ви е досадно да идвате с нас на опера или балет. Но повярвайте, не знаем какво си мислите.
Бермудският триъгълник ни е по-понятен от това, защо на моменти отказвате да правите секс с нас?
Ако и когато това се случи, в главите ни се раждат безброй филми - имате си друга жена, вече не ви привличаме, омръзнал ви е сексът с нас и така до безкрай... А вие може просто да сте уморени, но ние никога не предполагаме, че това е верният отговор. Затова би било добре просто да ни го кажете. Знам, че ние не сме лесни за разбиране... ама вие пък прекалявате.
Като не ни кажете директно какво се случва, фантазията ни заработва и сценариите преминават от драма през фантастика, та чак до хорър
Когато се виждаме редовно, търсите ни и изведнъж спрете, ние се чудим „какво по дяволите става". И филмът отново започва. Изгубил е интерес, има друга жена, няма как да няма време за мен, крие нещо... А причината може да е много проста и лесно разбираема, но като ние не я знаем, се превръща в проблем, по-голям от тероризма. И дори да сте луди по нас, като спрете да ни пишете непрекъснато по Viber или да ни звъните, а не дай си боже, да спрем и да се виждаме, винаги през нашите глави минава мисълта за вероятността да има друга жена. А това не е никак хубава вероятност, дори и да е въображаема.
Да, ние обичаме с ушите си, но е хубаво да чуваме и истината
Ако жената иска да чуе, че искате да се задомите, да се ожените, точно това й казвате. После се оказва, че сте разбрали, че ние обичаме с ушите си, и затова сте задоволили слуха ни. А действия, потвърждаващи думите - йок. Няма ли да е много по-лесно, когато нямате сериозни намерения към някоя дама, просто да й го кажете. Предполагам, че и ние даваме грешни сигнали. Но наистина се чудя защо си го причиняваме?
Вие сте ловци и преследването ви забавлява най-вече. Ние пък обичаме да бъдем преследвани. Тази игра донякъде я разбирам. Но като паднем в капана на чувствата, защо не си казваме нещата мот-а-мо. Слагаме картите на масата и всеки си казва каквото иска. Няма ли това да намали броя на разбитите сърца, на изгубените надежди и на пропадналите мечти. Не само за нас, жените, а и за вас, мъжете?!
Би било много по-лесно, ако всеки си идва с предписание за употреба, но това и във фантастичните филми го няма. Знам, че повечето от вас не обичат да говорят и да споделят, но поне се опитайте. Хайде да не ставам нагла - правете го само с жените, за които истински ви пука, но го правете. А на момичета, с които не искате да имате връзка, просто им кажете, че са прекрасни, но вие не сте готови в момента за тази крачка (най-мекият вариант за отрязване) и продължете с търсенето.
