Едно време в първи клас задължително пишехме съчинение по "известната" в СССР-образованието картина на Решетников "Опять двойка", сега всяка година журналистите лицемерно се тюхкат на същата тема по повод многото двойки на матурите.
И всъщност, проблемът на българското образование не е, че се е променило, а че не е мръднало от 70-те години на миналия век.
Идеологически подбран учебен материал на ниво социалистическа пропаганда, включително и по точните науки, излишна и скучно поднесена фактология вместо анализ на връзките между процесите и нещата, зубрене на клишета вместо поощряване на критичната мисъл, никакво съотношение на ученето с живия живот, евтин псевдо-патриотизъм вместо полезни граждански умения.
А децата са си същите - има умни и не чак дотам, има талантливи и не толкова, амбициозни, буйни или ученолюбиви, те никога не са били еднакви.
И учителите са си същите - смятани преди от БКП, а сега от новите чалга-елити за интелигенция „втора ръка", като че ли най-големите имена в българската наука и литература не са били именно учители. Министрите, сменящи се в МОН, също не са по-различни от времето на Тато - партийни кадри, на които последна грижа им е бъдещето на чуждите деца (защото собствените им обикновено са в чужбина).
Властта, давана на посредствените „хора от народа" за сметка на умните и можещите, пак е същата.
Същите са и т.нар. „елитни" училища, в които преди за простосмъртните имаше изпити, а някои си влизаха просто с връзки, сега - пак с връзки, понякога и с пари. И бизнесът с частните уроци си върви по същия начин.
Е да, има и разлики, например "парите следват ученика", от което следва, че заплатите на учителите се изчисляват по бройката на децата, а не по качеството на преподаването им, или че големи училища с добра материална база тънат в разруха, защото имат малко ученици.
Нароиха се и мъртвите души, които се водят грамотни само на хартия, за да не закриват паралелки и да се отчита статистика.
Различно е най-вече и „бг-мама" възпитанието, раждащо само малки недооценени генийчета, на които всичко е позволено и все някой друг им е виновен - най-вече учителите и някаква хипотетична „система".
Родителите, които слушат по цял ден чалга, за които собствената грамотност не е била никога особен приоритет и ръсят мъдрости, пълни с правописни грешки из фейсбук, някак смятат, че като запишат отрочето си в „добро" училище, ангажиментът им приключва.
Медиите бълват простащина и жълти новини, жадно поглъщани и коментирани вкъщи от същите родители, риалитита тип "Биг Брадър" и турските сериали са с най-висок рейтинг, възхвалява се "светският" живот на смехотворни персони, известни с това, че са известни, а Слави Трифонов и Азис пълнят стадиони... И някак през ум не ни минава, че това също е част от образованието на децата ни...
Както се казва - двойките са си "наши".
