Франция отново е обхваната от протести и сблъсъци на демонстранти с полицията. Този път обаче в центъра на екшъна са ученици от предградията.
Във вторник над 440 души, голяма част от които непълнолетни, бяха задържани по време на серия от протести, засегнали около 400 от общо близо 3700 гимназии във Франция.
На места демонстрациите прераснаха в сблъсъци с полицията.
В Лил ученици запалиха контейнери за отпадъци и хвърляха бутилки, павета и други предмети по силите на реда, които в отговор използваха палки и сълзотворен газ срещу демонстрантите. При ескалацията на напрежението в града бяха повредени автобусни спирки и рекламни табла.
Подобни сблъсъци имаше и в Бордо, Рен, Нант и Марсилия.
Според вътрешния министър Лоран Нюнес при протестите са регистрирани и седем случая на хвърляне на солна киселина срещу полицаи, а общо 48 служители на реда са били ранени, предава Le Monde.
Ескалацията обаче е само най-видимата част от протестното движение.
То започва седмица по-рано в района на Париж, първоначално около гимназията "Антоан дьо Сент-Екзюпери" в Крейтей, където ученици организираха блокади заради недостига на учители и липсата на достатъчно ресурси.
Оттам протестите бързо се разпространиха и в други училища в Ил дьо Франс, а чрез социалните мрежи и призивите на Синдиката на лицеите в страната (Union Syndicale Lycéenne) постепенно придобиха национален мащаб.
Защо протестират гимназистите?
В основата на недоволството стоят проблеми, които учениците и синдикатите определят като дългогодишни слабости на френската държавна образователна система.
Един от основните въпроси е недостигът на учители и училищен персонал. Част от преподавателските позиции остават незаети, а това означава, че учениците могат да останат без редовни занятия или да бъдат обучавани в още по-натоварени класове. Представители на Union Syndicale Lycéenne посочват класове с по 32-35 ученици като пример за проблемите, срещу които протестират.
Самите ученици говорят и за прекалено натоварени учебни графици. В парижкия лицей "Ламартин" например бяха издигнати плакати с послания срещу продължителния учебен ден. Един от тях гласи: "8:00-18:00. Повече часове в училище, отколкото сън."
"Не сме тук, за да потрошим всичко без причина. Тук сме именно за да кажем, че образователната система е напълно счупена. Във всеки клас сме по 34 души и това просто не е приемливо. Учителите са претоварени", коментира пред AFP една от протестиращите ученички.
Сред останалите оплаквания е и стресът около системата за кандидатстване във висшите училища Parcoursup, която учениците определят като допълнителен източник на напрежение.
Протестите са свързани и с материалното състояние на някои училищни сгради и с условията, в които се провеждат занятията.
Има и още един важен фактор: парите за образование.
Ученическото движение се развива на фона на подготвяния бюджет на Франция за 2027 г., в който правителството на премиера Себастиен Лекорню планира икономии за около 54 млрд. евро.
Именно опасенията, че съкращенията ще засегнат допълнително публичните услуги, превърнаха недоволството в училищата в част от по-широка мобилизация.
На 29 септември протестите на гимназистите съвпаднаха с национални стачни действия в публичния сектор.
Учители, здравни работници, пожарникари и други държавни служители излязоха на улицата заради заплатите, условията на труд и планираното замразяване на възнагражденията в държавния сектор през 2027 г.
Според френското вътрешно министерство в тези демонстрации са участвали около 206 000 души, докато синдикатът CGT оценява броя им на 300 000.
Между правото на протест и сблъсъците
Френското правителство признава, че учениците имат основания да поставят въпроси за състоянието на образователната система, но категорично осъжда насилието и вандалските прояви.
Премиерът Себастиан Льокорню предупреди, че ескалацията на протестите е "безотговорна".
"Фойерверки, пожари, насилие край гимназиите: нищо не оправдава поставянето под риск на ученици, служители или полицаи", написа той на профила си в социалната медия X.
Министърът на образованието Едуар Жефре също заяви, че правото на демонстрация е основна свобода, но според него насилието е неприемливо.
Той предупреди, че легитимирането на подобни действия или призивите за разширяване на блокадите поставят под риск както учениците, така и служителите в публичния сектор.
От своя страна председателят на Union Syndicale Lycéenne Риад Рани обвини правителството в "репресии" и полицията в прекомерна употреба на сила. Организацията призовава гимназистите да продължат мобилизацията, но настоява протестите да останат мирни.
Полицейската реакция също се превърна в отделна част от спора. AFP съобщава за случай, при който полицаи с щитове са ударили ученици с палки, след като пред училище се е събрала по-голяма група протестиращи.
При друг инцидент 14-годишен ученик е бил ранен в лицето от изстрелян от полицай снаряд по време на блокада в парижкия регион. По случая вече е започнало разследване.
Вътрешният министър Нюнес обаче защити действията на силите на реда като "изключително пропорционални".
Ескалацията доведе и до сблъсък между правителството и левицата.
Лидерът на "Непокорна Франция" Жан-Люк Меланшон защити протестиращите ученици и обвини правителството на Льокорню в "репресии".
Той определи полицейската реакция като "безотговорна" и заяви, че тя има "ясен расистки оттенък", като призова избраните представители и активистите на партията да се намесват в подкрепа на протестите.
Премиерът отговори на тези обвинения, като изтъкна, че намесата на Меланшон представлява "безотговорна ескалация".
"Задължението на един избран представител на републиката е да защитава младите хора и да призовава към спокойствие. Да се използва техният гняв за партийни цели е неправилно", написа Льокорню.
Той определи обвиненията на Меланшон към властите в расизъм като "обидни".
