Защо спрях да дарявам кръв

В призказките, когато добрият се бие срещу лошия, обикновено побеждава добрият. Лошият не се предава лесно. Той е силен и коварен, и се бие нечестно. Накрая добрият побеждава, а лошият се бие до последна капка кръв.

В реалния живот обаче невинаги доброто побеждава.

Сред няколкото предмети, останали ми от майка ми, има една позлатена значка. Представлява късче метал във формата на цвете, но вместо цвят има капка кръв. Беше един от най-ценните предмети в живота й. Слагаше значката на ревера на сакото си, или даже на роклята си, в особени, празнични дни.

Знаех историята на тази значка. Гордея се с нея до ден-днешен.

През 1974 година майка ми Иванка Петрова Тодорова спасила човешки живот. Онази нощ е било особено. Дошли в три след полунощ у дома, в село, с линейка. Събудили я. Не било за първи път. Телефони тогава нямало в нито една къща, освен в кметската, но през онази нощ телефонът бил повреден. Не успяла да се облече дори. Наметнала някаква дреха върху нощницата си, сложила чехли, и се молила линейката да стигне навреме. Била станала адска, ужасяваща катастрофа. Отказваше да ми разкаже подробности. Само каза, че момчето, Кирил, лежал потънал в кръв, изпотрошен, и в безсъзнание на маса в операционната. Сложили я в непосредствена близост до него.

Източвали кръв от нея. Вливали му я. След първата банка я попитали дали е съгласна да даде втора. Било опасно, но се съгласила.

Дарила две банки кръв. Осемстотин милилитра живот.

Имаше най-рядко срещаната кръвна група - нулева, с отрицателен резус фактор. Лекарите наричат тази кръвна група групата на универсалните дарители. Майка ми можеше да дарява кръв на всички останали кръвни групи. Можеше да приема само от своята.

Каза ми, че в нощта на тази адска катастрофа не била сама. Имало още шест или седем кръводарители докарани в болницата. Имало списъци, правени от БЧК и оставяни на разположение във всяка Окръжна болница. За всяко даряване получаваше по три дни платен отпуск, шоколади, бонбони и други лакомства, които обикновено изяждахме ние, децата.

Питах я защо го прави, защо дарява."Кръвта е живот, мамо, за това. Животът е кръв, и за това."

Това беше неизменния й, неразбираем за мен отговор. Години по-късно майка ми не успя да преживее тежка животоспасяваща операция. В болницата нямало налична кръв от нейната кръвна група. Нямало какво да й прелеят. Можело да докарат от някакъв Окръжен кръвен център, намиращ се в друг град, но.. след като минел уикенда.

Животът често е доста ироничен. Майка ми, спасила десетки животи, дарявайки кръв, умря и заради липсата на кръв в болницата.

Пиша този текст, за да обясня причините, поради които спрях да дарявам кръв. За първи път беше в казармата. Направих го заради домашния отпуск, който получих, после дарих в Театралната академия и спрях. Спрях да го правя редовно. Дарих веднъж за познат, който спешно се нуждаеше. Бих го направил пак. Реших да се регистрирам в сайт за кръводарители, има такъв. И се започна с една тромава регистрационна форма: искаха ми трите имена, искаха ми домашен адрес, искаха ми телефонния номер, но когато формата изика и ЕГН- то ми, ми се стори прекалено. Чудя се защо не ми поискаха и образователен ценз, или номера на банковата ми сметка...все по-трудно примерът на майка ме мотивира. Не че нямам желание. Не обичам обаче инцидентната кампанийност като посланието „Дари кръв, спаси живот".

Веднъж в годината, около 14 юни, световния ден на кръводарителя, е безкрайно малко.

Минава и заминава. Често е работен ден, както е днес, често хората нямат необходимото свободно време, за да излязат от работа, често кръвните центрове не работят след 18.00 часа, а хората - да.

Не че се нуждая от напомняне. Нуждая се от ясно послание, че дамите и господата от здравното министерство, си дават сметка за важността на кръвта на всеки един кръводарител. Че искат да намерят път към нас, потенциалните, бившите и бъдещи кръводарители. Че може би е време да се направи целогодишна обяснителна кампания, която на нормален, не чиновнически език, обясни на всеки един от нас защо да дари кръв.

Иначе ние, кръводарителите, винаги ще бъдем малко, докато пред болниците ще дежурят организирани кръвопродаватели.