Един от най-сериозните проблеми на България е, че у нас витае някакво странно неудобство, когато трябва да наречеш боклука боклук. Затова боклукът толкова лесно се превръща във ВИП.
Одиозни екземпляри биват номинирани за национални представители в Европарламента, сенчести фигури държат в ръцете си огромната част от българската икономика, а доказани престъпници с влезли в сила присъди се разхождат по улиците – какво странно има, че индивиди със спорно психическо здраве и съмнения за съучастие в престъпление се превръщат в медийни герои? И обратната страна на същия медал: истинските герои тихо изчезват в медийната мътилка.
Героизмът не продава... за разлика от показния идиотизъм, кухненските емоции и други подобни „културни феномени“.
Не бих се учудил, ако поканят тази жена - майката на убиеца от Лясковец, в някой ВИП Брадър или друг подобен концентратор на народното внимание. Защото нали това значи ВИП на български – просто да си известен? Е, известна е...
Едва ли нещо друго може да се очаква от медии, чиято главна целева група са „консуматорите на медиен шум“ (брилянтна формулировка на Калина Петрова).
