Грипната епидемия настъпва и в главите на не един и двама родители се върти екзистенциалният въпрос: "Дали да не спра детето от училище превантивно?".
Има логика, нали? При децата положението с грипа/настинката/вируса/или каквото е там актуално за сезона не е дали, а кога. При съобщенията за все повече и повече области, които обявяват епидемия, при новините от собствения ти клас за все повече и повече отсъстващи деца, полека лека ти става безпощадно ясно, че следващият може да ти си.
Посрещаш наследника всяка вечер, дискретно проверявайки температурата му с целувка по челото, подпитваш заобиколно за евентуални болежки, подемаш дълъг и досаден разговор как е минал деня с единствена цел да разбереш има ли нови отсъстващи от клас и зорко следиш за всяко по-омърлушено поведение, което може да се дължи и на болестна отпадналост.
Не водиш директен разговор по темата, защото не искаш да насаждаш на детето ненужни страхове и фиксации.
А и страхът не е толкова от самия грип, колкото от съпътстващите усложнения.
Тази година за пръв път от доста време насам учениците имат зимна ваканция - в началото на февруари, и много родители са запазили някаква почивка - я на студено, я на топло, я при баба и дядо. Заболяване, което да опропасти плановете на всички, е от крайно нежелателно до недопустимо - според цената на резервацията.
Друга немалка част имат и чисто медицински причини да се пазят от вирусни заболявания - детето е в контакт с възрастни и болни роднини или с доста по-малки брат или сестра, самото то е с по-крехка имунна система и един грип може да му се отрази доста зле, или пък защото "аман от антибиотици, този ще е пети за една година".
И докато родителите могат в по-голяма степен да контролират собственото си заразяване - да носят маски, да спазват усърдно хигиена и да работят онлайн от вкъщи, то при децата това е невъзможно, дори и при по-големите. При тях е въпрос на лотария и кое късметче ще ти се падне.
Ако родителят иска детето му да не ходи на училище, за да не се зарази с грип, той има два варианта - да ползва полагащите му се извинени отсъствия по домашни причини или да постъпи класически - да предостави медицинска бележка, че ученикът всъщност вече се е разболял, т.е. заедно с личния лекар да участва в малка измама, връщайки се с носталгия към собственото си детство.
Тези, които не искат да мамят, трябва да ползват варианта с нормативно позволените отсъствия. Според наредбата за приобщаващото образование те са за общо 10 дни - 3, разрешени от класния ръководител, и още 7, разрешени от директора на училището.
Всички родители при нужда се възползват от трите дни, разрешени от класния - човек, когото познават, и по правило им влиза в положението. Като цяло обаче доста от тях предпочитат да не опират до директора, а и всичко се случва - семействата искат да си пазят поне част от позволените отсъствия на децата.
Образователната система не дава нормативна възможност да спреш детето си от училище, за да не се разболее от грип при наличие на достатъчно голяма вероятност за това - например определен процент заболеваемост.
Училището обикновено спира, когато поне 30 на сто от децата отсъстват. Остава да се надяваш да си в останалите 70%.
Предвид организационните възможности на българското средно образование това е напълно логично. Най-пресният пример е началото на настоящата епидемична вълна и обърканите съобщения ще се учи или няма да се учи онлайн при обявената ваканция в първата паднала област - Бургас.
В крайна сметка МОН нареди да не се учи - предполага се, че болни деца не могат да висят часове наред в час, пък било то и от вкъщи. Също и че не е редно - при положение, че са съществена част от класа - да изпускат материал.
Ако на родителите се даде възможност да си спрат децата от училище, за да не се заразят, е напълно вероятно някои да започнат да злоупотребяват, да настане анархия и на практика заради прекалено много отсъстващи класове и цели училища да се разпуснат далеч преди евентуална грипна ваканция. А тя самата да се отложи или изобщо да не се състои поради забавянето на разпространението на заразата.
Така планът за цялата учебна година може да се окаже опропастен заради 2-3 пропуснати седмици.
Друг вариант е хибридният - с онлайн обучение на отсъстващите и на живо с останалите в клас, но той е сложен почти до неизпълнимост.
Да не говорим за любимото занимание на по-големите по време на ваканция заради епидемия - обиколки на групи по моловете, които с нищо не намаляват епидемичния риск.
Колкото и изкушаващо да изглежда превантивното отсъствие, то - уви - е невъзможно, а и може би не особено смислено. Понякога човек просто трябва да разчита на късмета и на доброто старо миене на ръцете.
