Мразехме ги вдън душа. Преди половин година изхвърлихме с облекчение последните прокъсани от престоя по чанти и джобове маски с идеята, че никога повече няма да се докоснем до тях.
А сега те, макар и плахо, се връщат. Всеки ден в градския транспорт в София хората с маски са малко повече от тези предишния ден. Но си остават единици.
Всеки ден расте заболеваемостта от грип, плюс всякакви настинки, а и самият COVID си е още тук. В Бургас вече обявиха грипна епидемия и пратиха учениците вкъщи, в други част от страната това вероятно предстои, лекарите предупреждават да се пазим, а това, което повечето от нас научиха за годините на пандемията, е, че маските помагат.
И ако не друго, след 2 години пандемия вече не изглеждаш като чужденец, луд хипохондрик или страхливец, ако се появиш със защитени уста и нос в метрото.
Предъвквали сме го до болка - маските имат значение, особено в претъпкания градски транспорт, и намаляват риска от зараза както за тези, които ги носят, така и за околните.
Статистически вероятността грипът да ви убие или вкара в болница е изключително малък, но си е гадна болест и откъдето и да го погледнеш, е по-добре да не се заразиш и да прекараш дни в леглото с температура и болки в мускулите, отколкото геройски да изтраеш едноседмични мъки, защото мразиш маските. Да не споменаваме финансовия аспект - всяко заболяване струва пари, а понякога и много пари.
За хора в уязвимо положение - с хронични заболявания, възрастни и малки деца, грипът може да е и доста сериозен и да доведе до усложнения като пневмония, бронхит и още куп други сериозни състояния.
И ако толкова не ни пука за тях ("като са толкова рискови те да си носят маските"), то имаме и близки в това положение, които можем да заразим.
Спокойно, нови задължителни маски заради някакъв си ежегоден грип не се задават.
Министерството на здравеопазването и подопечните му регионални здравни инспекции не показват да имат намерение да въведат подобно нещо.
Това, което могат да направят здравните власти, е да препоръчат маски, дистанция или дори грипна ваканция, и да спрат свижданията в болниците и детските и женските консултации.
Санитарните инспектори едва ли биха посмели да задължат населението да носи маски, не и след умората от мерките след пандемията и изконното желание за съпротива срещу заповеди отгоре, което дреме у почти всеки българин.
За контрола за съблюдаването на подобна заповед, който опорочава цялостния ѝ смисъл, да не споменаваме.
Така че "преценянето" си остава за всеки самостоятелно и по съвест.
Да, до 2020 г. на никого не му е хрумвало да носи маска в трамвая, ако ще и заболеваемостта от грип да е 50%.
Но годината е 2023-та, всички вече научиха термина колективен имунитет, както и защо заразните заболявания не са единствено личен, а и обществен проблем.
Точно този колективен имунитет е спаднал след 2 години малко или повече спазване на предпазни мерки за друго заразяване, което се предава подобно на грип. Или с други думи - в момента по-малко хора имат естествена защита срещу инфлуенца, затова заболяването се предава по-лесно, достига до повече хора и може да се преболедува по-тежко.
Тоест, вероятността точно вие да се заразите, да го предадете на семейството и колегите си и някой от тях да се тръшне сериозно, е по-голяма.
С един грип няма да свърши светът. Но няма да свърши и ако носим омразните маски за седмица-две.
