Стоя на перона на метростанция "Васил Левски", потропвам с токче и наблюдавам любопитна гледка. Когато мотрисата навлезе, голяма част от пътниците извадиха маски и си ги сложиха чинно. При това правилно - на носа и устата, а не като памперс за брадичка.
По време на пандемията имаше смелчаци, на които и с чук и пирон не можеше да им сложиш предпазна маска на лицето.
Сега, в сезона, в който хем върлува кофти грип, хем маските са... да речем препоръчителни, изведнъж осъзнахме ползите от тях.
Това е един особен феномен на балканската душа, който трудно може да бъде схванат от западняк. Когато нещо е задължително, дори да е с едничката цел опазване на собственото ни здраве и безопасност, не ни го хвали.
"Законът е врата у поле" е теорема, която се стремим да доказваме ежедневно.
Тя важи за разнообразни житейски сценарии - от шофирането по магистралата, където 140 км/час са сведени до тиха препоръка, до жадно пиратстване на съдържание, за което нямаме проблем и да си платим. Бас държа, че има хора, които стоят отляво на ескалатора, само защото има табела да се стои отдясно.
Та така и с маските.
Трябваше да измине цяла една пандемия, да я забравим, да плъзне грипът и чак тогава да настъпи просветлението.
Пак е крачка напред де. Всяка съвестно сложена маска означава малко по-малък и поносим бациларник из градския транспорт. Пък ако превенцията се превърне в навик, който преповтаряме всяка зима при настъпването на грипна епидемия, би било още по-прекрасно.
Единственото лошо е, че нямаме възможност да експериментираме дали мекия подход на препоръки вместо забрани наистина действа.
Защото може и да минимизираме грипа чрез маските, развъдили се по джобове и чанти, само че от теоремата "Законът е врата у поле" ще продължат да страдат и даже умират хора. В крайна сметка не е нужно всичко да бъде разписано до запетая, за да започнем да мислим разумно.
Дотогава - носете си новите маски, приятели!
