София си има своята гурме сцена и който твърди обратното, явно не е влизал във Facebook групата на софийските фуудита.
Това е една гъсто населена вселена, която всячески се опитва да опровергае митовете, че българинът живее на шопска салата и кебапчета.
И като всяка вселена, и тази си има своите правила, по които функционира.
Като например:
Винаги питайте за най-изчанчената кухня и продукти
В групата има и хора, които питат за прозаични неща като дюнери и луканка, но за да блеснете и да сте сред популярните деца на класа, се въздържайте. Вместо това нахлуйте с някое бомбастично питане - перуански печени морски свинчета, грузинска баница с пилешко и праскови, сладолед от биволско мляко.
Даже още по-добре, ако завъртите въпроса си около лично преживяване. Обяснете, че току-що се връщате от късна почивка в Амалфи, там сте яли невероятна моцарела ин кароца и просто вече не можете живеете без нея. Заплашете с гол флашмоб пред Съдебната палата.
Някой простак може и да ви отвърне, че е най-лесно да си панирате моцарела у дома или да изядете един нормален сладолед от краве мляко. Надменно обяснете, че не е същото и се направете, че не можете и яйце да изпържите - това е адски модерно от години насам.
Никога не препоръчвайте евтини места
Яденето навън за истинското фууди не е само процес по хранене и утоляване на апетита, то е извънредно скъп ритуал, от който портфейлът се разплаква в джоба. По тази причина софийското фууди не признава места, на които по чудо цените са се запазили разумни.
За иначе семпли ястия като палачинки, мекици или пържено пиле задължително се препоръчва място, на което дребна палачинка с малко шоколад от буркан струва минимум 15 евро, а пет скромни крилца гонят 40 евро.
Мекици? Поне 10 евро за една, без гарнитурите към нея. Ако заведението цака по 5 евро за добавки като сирене, сладко и мед и иска още 5 евро, за да поръси мекицата с орехи, значи е топът на топовете.
Или мръсен топ, както обичат да казват някои.
Не си признавайте по никакъв начин, че не разбирате от гурме
За вас бирата се дели на българска и вносна. Доматът е червен или розов, вкусен или не. Обичате баниците от кварталната баничарница. В никакъв случай не си признавайте нищо от това, поне не и в компанията на софийските фуудита.
За тях храната има нюанс, послевкус, тероар, характер, текстура. Дори и да няма, както казахме, за нея се дават неприлично много пари и ще се правим, че има.
Доматът има тероар на почва от южните склонове на Родопите. Сиренето е с мека, но все пак пореста текстура и силен послевкус на саламура. Краставицата има воднист характер, ама пък в нейния личен тероар се долавя нещо землисто, сякаш дошло от селата по границата ни с Гърция...
Да не ви прави впечатление, че това по-горе е описание на шопска салата. Все пак сте при софийските фуудита.
