Докато се караме Запад или Изток, демокрация или автокрация, либерално или консервативно, едно почти сюрреалистично събитие ни напомни къде сме всъщност.
На Балканите.
Понякога е хубаво, понякога е лошо, но почти винаги е забавно и весело. Забавно за нас, защото само ние на Балканите сме в състояние да намерим смешното в напълно абсурдните ситуации, които са наше ежедневие.
От ламборгинита пред очукани панелки, през конски каруци по централните улици и ракия в бутилки от "Кока-кола" до крокодил в "Ботунец" - харесва ни или не, България си остава място като от филм на Емир Кустурица.
Историята с влечугото, обитаващо дупка на улицата, е абсолютен балкански хит, във всеки един от абсурдните си детайли. Просто бисер до бисера:
Гражданинът Виктор преди почти цели два месеца изкопава дупка на пътя върху общинска земя, пълни я с вода и там приютява нилския крокодил Кроки. Храни го, а децата му си играят с него. Жители твърдят, че животното се е разхождало почти до тротоара, а Виктор казва, че крокодилът е питомен, не хапе и обича да играе с топка.
Сигнал за наличието на над еднометровото влечуго, което живее улица "Мусала", на метри от жилищна сграда, е подаден преди цели три седмици. Институция А сигнализира институция Б, и работата затихва.
Реалната драма започва едва във вторник, когато крокодилът е открит от общината заради сигнал за... незаконна сеч. Кметицата на район "Кремиковци" вдига олелия и звъни по веригата - полиция, еко инспекция, голямата Столична община.
С което панаирът тепърва започва. При крокодила се събират куп институции, полиция, половината "Ботунец", медии и стопанинът Виктор, който обаче не е собственик на животното. Институциите се опитват да откарат влечугото в зоопарка и да го спасят от нехуманното отглеждане в малък пластмасов басейн в дупка на улицата.
Виктор и местните обаче организират съпротива и отказват да предадат животното.
Настава скандал, полицейското присъствие се засилва, Кроки прекарва нощта на обичайното си място, а кметицата се страхува, че може да изяде някого.
"Притесняват го в момента. Под стрес е. Не може да излезе да се изпече, защото го пазят да не излезе да изяде някого. Да го взимат и да ме оставят на мира", вика раздразненият стопанин.
Чак на следващия ден, след два неуспешни опита и при засилено полицейско присъствие, Кроки е пренесен за по-хуманно отглеждане в зоопарка. Настанен е в терариум и е поставен под карантина.
От цялата работа също така става ясно, че Виктор е цирков артист и работи с животното, Кроки има всички документи и е напълно легален, а стопанинът ще бъде глобен за... 8 незаконно отсечени дървета.
И не на последно място - особено изумително в цялата история е, че тя се случва през август. Месецът, в който е традиция в определени български медии да се появяват съмнителните истории за "крокодил в Струма" или "крокодил в Марица".
"Крокодил в Струма" е нарицателно за сушата откъм новини и събития и склонността на някои медии да си измислят истории, но този път крокодил наистина се появи, и то в дупка в София.
Вероятно, в Германия например, ако на някого изобщо му хрумне да гледа крокодил на улицата, това ще продължи не повече от 1 час - колкото ще отнеме на първия видял го да подаде сигнал и властите да се отзоват.
В Русия пък по всяка вероятност някой нямаше да се церемони с преговори със стопанина и животното щеше да бъде откарано на минутата, а правата на собственика тепърва да се изясняват.
На Балканите обаче става сеир, на който всички се наслаждават с огромен кеф.
Никой не е възмутен, нито уплашен, нито засрамен, и малко хора извън нашия регион могат за разберат какво толкова смешно намираме в подобен цирк.
И на нас ни е трудно да го обясним - то ни е вродено и сме отраснали с него. Трудно ни беше да обясним на англичаните защо се смеем до припадък на излагациите и окарикатуряването на собственото ни посолство (и самите нас) в "Мисия Лондон", невъзможно е да обясним и филми като "Черна котка, бял котарак".
Ние така си живеем. У повечето у нас, колкото и начетени, образовани, либерално или консервативно настроени, има един балканец, за който често не си даваме сметка.
Той е този, който ни кара да боднем два стръка разсад домати на балкона, да рипваме върху масата при определени ритми и след 2 ракии, лесно да се палим, да сме по-импулсивни, по-гласовити, да се смеем гръмко и да плачем открито.
Но също и да приемаме закона за врата в полето, да сме диви индивидуалисти и да смятаме, че работата в институциите е създадена с цел лична облага, а не на ползу роду.
Да сме едновременно страшно сърдечни и пълни егоисти.
Той е този, който ни позволява да живеем и оцеляваме на този хаотичен полуостров, да го обичаме и мразим едновременно.
На Балканите имаме хубави черти, имаме и лоши. Крайно време е да приемем, че всички те са наши. Че ние сме това, което сме, вместо да опитваме да станем нещо друго.
И че имаме с какво да се гордеем, ако ще и само ние да разбираме защо.
