За малко повече от половин век светът е загубил огромна част от дивата си природа. Най-новият доклад на Световния фонд за дивата природа (WWF) показва, че между 1970 и 2022 г. размерът на наблюдаваните популации на диви гръбначни животни е намалял средно със 73%.
Данните са публикувани на 8 октомври в доклада "Жива планета 2026", изготвен с помощта на Лондонското зоологическо дружество. Изследването обхваща 35 803 популации от 5790 вида бозайници, птици, риби, земноводни и влечуги.
Това не означава, че 73% от всички диви животни на Земята са изчезнали. Показателят измерва средната промяна в числеността на проследяваните популации, а не общия брой загинали или изчезнали животни.
И макар числото да е тревожно, зад него се крият големи различия. Някои животински популации са претърпели катастрофални загуби, други остават стабилни, а трети дори започват да се възстановяват.
Най-сериозен е спадът сред животните, които обитават сладководни екосистеми.
Популациите в реки, езера и влажни зони са намалели средно с 85%. За сравнение, при сухоземните видове спадът е 69%, а при морските - 59%.
Сред засегнатите са сладководни риби, но също видове като видри, крокодили и големи водни костенурки. Те са изправени пред последиците от замърсяването, пресушаването на влажни зони, прекомерното използване на водни ресурси и изграждането на язовири, които променят естествените речни системи.
Разликите между отделните части на света също са огромни.
В Латинска Америка и Карибския басейн средният спад достига 95% - най-тежкият резултат сред изследваните региони. В Африка той е 80%, а в Азиатско-тихоокеанския регион - 49%.
В Европа и Централна Азия намалението е значително по-малко - 23%. Учените предупреждават, че това не означава непременно по-добро състояние на природата. В много европейски държави сериозното унищожаване на местообитания е започнало още преди 1970 г., когато започва наблюдението.
Основните причини за загубата на диви животни са свързани с човешката дейност.
Разширяването на земеделските площи, изсичането на гори, прекомерният лов и риболов, замърсяването и климатичните промени постепенно ограничават пространството, в което животните могат да оцелеят.
Според WWF производството на храни е един от най-големите двигатели на тези процеси, тъй като води до преобразуване на естествени местообитания в земеделски земи.
И все пак новият доклад не съдържа само лоши новини.
Един от най-впечатляващите примери за възстановяване е дивият тигър.
През 2010 г. в света са останали приблизително 3200 екземпляра, но благодарение на продължителни природозащитни усилия броят им достига около 5700 през 2025 г. Това представлява увеличение с над 70%.
Положителна е и историята на зелената морска костенурка. След десетилетия защита на местата за гнездене, ограничаване на незаконния улов и мерки срещу случайното попадане в риболовни мрежи, през 2025 г. видът преминава в категорията "слабо засегнат" в Червения списък на Международния съюз за защита на природата.
Подобрение се наблюдава и при атлантическия и тихоокеанския червен тон.
След години на прекомерен риболов международните ограничения на улова и по-строгият контрол помагат за възстановяването на запасите им.
При африканските слонове картината е по-сложна. Докато видът остава застрашен в голяма част от ареала си, някои популации в Южна Африка отбелязват увеличение благодарение на местни природозащитни програми.
Всъщност около половината от наблюдаваните популации в изследването не намаляват - 43% се увеличават, а 7% остават стабилни. Проблемът е, че спадовете при останалите често са толкова големи, че определят силно отрицателната обща тенденция.
Според природозащитниците тези примери показват, че изчезването на дивите животни не е неизбежно.
Но възстановяването на отделни видове не е достатъчно, ако продължават да изчезват горите, влажните зони и другите местообитания, от които зависи животът им.
Затова и основното послание на доклада е, че опазването на природата трябва да върви заедно с промени в начина, по който светът произвежда храна, използва енергия и насочва инвестициите си.
Историята на тигрите и морските костенурки показва, че природата може да се възстановява. Въпросът е дали ще ѝ дадем тази възможност навреме.
