"Жените избраха по-лесния вариант да се еманципират. Te избягаха от по-трудната задача да пазят семейното огнище, да възпитават децата, да се грижат за всичко."
Tова доста спорно изказване е на Ивайло Шопски от негово участие в "Преди обед" по bTV. За протокола, той е бивш участник в предаване на същата медия и към момента председател на Пътуващо читалище "Бащино огнище", което само по себе си има нелоши припомнянки за по-малко популярни славни личности от българската история.
Толкова за Шопски. Споменаваме го само като автор на цитата, с който ще се съгласят немалко хора, макар годината да е 2020-а. Откъде обаче идва това внушение, че на жените "така им е по-лесно"?
Оценъчните разсъждения по процеси, отдавна започнали неспирния си и неминуем ход доста назад в годините, винаги ще предизвикват спорове, но и винаги ще се намират желаещи да дават подобни оценки. Това е почти толкова нужно, колкото да бистрим дали робството трябваше да бъде отменяно, дали въобще на жените трябваше да даваме каквито и да било права и дали да не се върнем към добрия стар лов на вещици, че да ни е мирно на главите.
Но както виждаме, теми като това дали наистина е по-лесно да се бориш за икономически и социални права, вместо просто да "седнеш вкъщи и да си гледаш децата и мъжа", все още се повдигат и то в национален ефир.
На всеки трезво разсъждаващ човек би трябвало да е ясно, че е много по-лесно да имаш едно задължение - в случая грижата за домакинството, пред това да съвместяваш сто в опити нито едно от тях да не страда.
Въпросът обаче е, че подобни изказвания - като това за "лесната еманципация" - идват вследствие на свободните и криворазбрани интерпретации що е то еманципация. По същество тя би трябвало да означава образоване на жените и активното им включване в социалния, икономически и политически живот, а отглеждането на деца да е личен избор, вместо вменено задължение.
Уви обаче, по нашите географски ширини (а вероятно и не само тук) се намират дами, които с поведението си само подсилват грешната представа, че "така е по-лесно".
Примерите са навсякъде - жени правят бизнес с парите на мъжа си, или карат автомобили, подарени им от някого срещу сделката "бъди красива и мълчи". Нека сме наясно - това не е равенство между половете, а чиста проба свободни интерпретации що е то финансова независимост. Равенство би било тогава, когато въпросният бизнес върне най-малкото парите за инвестицията и в най-добрия случай донесе приходи в семейния бюджет. И не шофирането на автомобил прави независима една жена, а възможността сама да си позволи покупката му.
За съжаление, дългогодишното отвоюване на права за жените често бива олекотявано и от представителки на нежния пол, които просто предпочитат да имат лично време за "нищоправене", пред това "да бръмчат с прахосмукачката".
Не че в това има нещо лошо. Просто трябва да сме наясно кога говорим за еманципация и кога за абдикиране от отговорност, кога говорим за равни права между половете и кога за откровено налагане "нищо няма да правя, защото имам право на това, а ти мълчи и ми купи палто, защото и на това имам право".
Та подобно поведение само дава поводи за коментари, като този на Шопски, че еманципацията била бягство от отговорност и по-лесният избор.
За да сме наясно веднъж завинаги - не, да догонваш мъжете по приходи, образование и отношение в един все още преобладаващо "мъжки" свят не е по-лесно, напротив. Изисква много работа и сериозно балансиране.
И всяко омаловажаване на тези усилия - дали от подвизите на представителките на нежния пол, дали от представящи се за патриоти и традиционалисти, или просто от откровени хейтъри, е обидно за цели поколения жени. Обидно е и за мъжете, които са напълно ОК с това да имат до себе си равностойна жена.
