Понякога на едно ястие му е нужно да премине през кулинарен вариант на Х-factor - да бъде забелязано, облагородено и популяризирано, както му подобава. Да излезе от рецептите, предавани от уста на уста, и да се превърне в емблема на съвременната кухня.
Ето така "Балкантурист" откриват сиренето по шопски и го правят легенда.
Дали преди тях в Шоплука са пекли сирене със зеленчуци в глинени съдове? Със сигурност!
Дали са добавяли яйца, люти чушки, чубрица, че понякога и малко сланина или парче месо? Разбира се, защото всичко е било според наличностите.
Популярен мит гласи, че овчарите и краварите из Шопско търсели начин да съхранят сиренето си за по-дълго време.
Така стигнали до запичането му, което не само съхранявало ценния продукт, но и му придавало напълно нов апетитен вкус. Само че нито един местен автор или етнограф не споменава за подобно ястие и дори не дава ориентир за рецептата, която, ако я е имало, е варирала според домакинствата.
Характерното подправяне на гювечетата с чесън и люта чушка също трудно може да бъде възприето за изконно шопска особеност.
За сметка на това в първото издание на "Единен сборник с рецепти за заведения за обществено хранене" вече официално фигурира "Сирене по шопски".
Рецептурникът е бил настолна библия на кулинарията и то далеч не само за ресторантите.
Той лансира други изобретения на "Балкатурист" като шопската салата, салатата "Снежанка" и други. Всички те взимат български ястия и комбинации на продукти, разписват прецизно съчетанието и приготвянето им и дават конкретно име на рецептата.
Та така и със сиренето по шопски - то се сдобива със стандартизирано наименование и точна рецепта.
Освен това според кулинарите на "Балкантурист" ястието съчетава характерни за България вкусове като тези на хубавото саламурено сирене, домата, яйцата, чесъна и лютите чушки.
Държавният туристически оператор измисля и готвенето и поднасянето в индивидуални гювечета за повече атрактивност.
Сиренето по шопски се оказва сред успешните балкантуристки експерименти и днес фигурира в препоръчаните от Министерството на туризма български ястия.
Сред тях откриваме мусаката, баницата със сирене или с праз, сармите и таратора.
За да бъде наредено до тези класики, сиренето по шопски е доказало, че може и да е сравнително ново ястие, но си заслужава да се прави и увековечава. По сходен начин Гърция ревниво пази своето буюрди - отново запечено в глина сирене с домати, риган и червен пипер, често лют.
Подобни ястия има и в Северна Македония, Сърбия и Румъния.
А ето и рецептата така, както е описана на сайта на Visit Bulgaria под егидата на Министерството на туризма:
- 600 грама сирене
- 4 домата
- 4 яйца
- 1 глава лук
- 100 грама масло
- 50 грама олио
- 4 люти чушки
- 1 зелена чушка
- 1 супена лъжица ронена чубрица
Начин на приготвяне:
Лукът се нарязва на ситно и се запържва, като междувременно режем доматите на колелца. На дъното на четири гювечета разпределяме от доматите и отгоре - запържения лук.
Отгоре ръсим с едро натрошено сирене и отново разпределяме домати.
Слагаме по 25 грама масло, ръсим с чубрица и слагаме по една люта чушка. Печем на 180 градуса за 20 минути, като гювечетата се слагат в студена фурна, за да не се напукат. После чукваме по едно яйце и отново запичаме.
Сервираме с украса от колелца зелена чушка.
Бел. ред. - в тази рецепта няма чесън, който обаче придава на сиренето по шопски още по-наситен и български вкус. Най-апетитно е няколко скилидки чесън да се обелят и нарежат на колелца и да се разпределят заедно с доматите.
В някои рецепти пък не се среща лук - въпрос на вкус.
