Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Равенство между половете, но след 100 години

Докладът на Global Gender Gap Report тази година подчертава нарастващата нужда от спешност на действията Снимка: iStock
Докладът на Global Gender Gap Report тази година подчертава нарастващата нужда от спешност на действията

Повечето от нас няма да доживеят, за да видят равенството между половете в световен мащаб. Това сочат данните от ново проучване на Global Gender Gap Report на Световния икономически форум, според които за това ще са нужни поне 100 години. Макар неравенството в здравеопазването до голяма степен да е преодоляно, напредъкът на пазара на труда и политиката е в застой.

Докладът анализира напредъка по отношение на равенство между половете в 153 държави, като акцентира върху четири основни теми: икономическо участие, постижения в образованието, здраве и оцеляване и политическо овластяване.

Годишният доклад за 11-та поредна година класира Исландия на първо място по равенство между половете, следвана от нейните северни съседки Норвегия, Финландия и Швеция. Сирия, Пакистан, Ирак и Йемен се нареждат най-ниско. Албания, Етиопия, Мали, Мексико и Испания пък страните с най-голям напредък тази година.

"Докладът тази година подчертава нарастващата нужда от спешност на действията", посочват авторите.

"При сегашната скорост на промените ще отнеме близо век, за да се постигне равенство - времева линия, която просто не можем да приемем в днешния глобализиран свят, особено сред по-младите поколения, които имат все по-прогресивни възгледи по тази тема", пише още там.

По някои от четирите теми има напредък. Например 35 държави вече са постигнали равенство между половете в образованието и се очаква всички страни да го постигнат в рамките на 12 години. Това до голяма степен се дължи на скорошния напредък в развиващите се страни, се казва в доклада.

Здравето и оцеляването на жените също се подобряват, като 48 от изследваните държави са постигнали почти пълно равенство по тези показатели.

Някои други области обаче ще отнемат много повече време. Тревожни са данните за икономическото участие и възможност на жените тази година - "само шепа страни" се доближават до равенството и на света ще са необходими още 257 години, за да го постигне напълно. Средно малко повече от половината от всички жени в работоспособна възраст са на пазара на труда, в сравнение със 78% от мъжете, коментират авторите на доклада.

Разминаването между половете в политическото представителство също изостава - никоя държава не е попълнила тази празнина и в световен мащаб ще са необходими около 95 години, за да се постигне равенство.

В Северна Америка (географски) държавите с най-висок процент на представителство на жените в правителството са Никарагуа и Мексико. Също в топ 10 попада Руанда, която има най-висок процент жени в света в законодателните органи.

Изчислявайки заедно четирите области в различните страни с широк спектър на отношения към равенството между половете, докладът прогнозира, че ще са необходими 99 години и шест месеца, за да се постигне пълно равенство навсякъде.

Класацията отразява и по-големи регионални тенденции. Като тази, че в Западна Европа има най-малка разлика между половете, следвана от Северна Америка, Латинска Америка и Карибите, Източна Европа и Централна Азия. Регионите, които се представят по-слабо, са Азиатско-тихоокеанският, Близкият изток и Африка.

Процентът на развитие на една държава не е непременно равен на високото класиране в равенството между половете, особено в Източна Азия, където Япония е на 144 място от 153 страни, а Южна Корея е 127-а, Китай - 106-а. Макар тези страни да имат висока оценка в области като постижения в образованието, те често имат ниски резултати по отношение на политическо и икономическо равенство.

Например, жените в Япония прекарват четири пъти повече време от мъжете, извършващи неплатен труд като домашна работа и управление на домакинството според доклада. Това е време, усилия и ресурси, които ги отклоняват от участието им в работната сила или в политиката.

"В никоя държава по света времето, прекарано от мъжете за неплатена работа (главно домашна и доброволческа), не е равно на това на жените", се казва в доклада. За справяне с този проблем, азиатските държави предложиха да прилагат политики, които дават възможност на жените - като услуги за отглеждане на деца на работното място или отпуск по бащинство, за да могат мъжете да взимат по-голяма част от тези задължения.

Японският министър-председател Шиндзо Абе работи от години по инициатива "Womenomics", насочена към увеличаване на броя жени на работното място. Въпреки че е бил посрещнат с известен успех и процентът на работещите жени се е увеличил, същевременно тези жени трябва да се борят много, за да се изкачат на висши позиции.

Равнопоставеността на половете също беше гореща тема в Южна Корея през последните години. Десетки хиляди жени се включиха в протести през 2018 и 2019 г. срещу редица случаи на незаконно заснемане. Жените били записвани в домовете си, правени са им снимки под полите, докато вървят по улиците, както и от шпионски камери, скрити в тоалетни и съблекални. След това кадрите често се споделят широко онлайн.

Междувременно икономическата разлика между половете остава особено голяма в страни от Южна Азия като Индия, която е на 112-о място в световен мащаб. Само около 25% от индийските жени са сред работната сила, в сравнение с 82% от мъжете - един от най-ниските проценти в света. Дори когато работят, техният доход е едва около една пета от доходите на мъжете.

Тези пропуски в работата и заплащането вероятно произтичат от различни фактори, както институционални, така и социални. Според доклада няма достатъчно равни възможности, предлагани на жените, нито се отделят ресурси за инвестиране в равенство. Освен това съществуват силни културни норми и убеждения, които диктуват ролята на жените в домакинството и в обществото.

Има обаче по-основни заплахи - Индия е на 150-о място в категорията за здраве и оцеляване на жените, поради масовото насилие, принудителни бракове и дискриминация. През последните години се наблюдава продължаващата от дълго време криза с изнасилванията в страната, която предизвика протести, но доведе само до нисък брой промени в системата.

"Никой от нас няма да види равенство на половете през живота си и вероятно няма да го видят и много от нашите деца", е заключението на изследователите.

Междувременно, по повод навършването на 40 години от приемането на Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация - CEDAW, от фондация "Български център за джендър изследвания" обявиха, че "ниското участие на жените на позиции за вземане не решения, включително политически, е сред най-дълбоките проблеми на обществото и се нуждае от спешна интервенция чрез насърчителни мерки от страна на държавата".

Средният процент на жените в парламентите по света е 24,5% (според данни на Интерпарламентарния съюз от 179 държави). Процентът на участие на жените в българския парламент е близък до този процент и това не кореспондира с нивото на образованост и на икономическа независимост на жените в България.

Конвенцията е приета от Общото събрание на ООН на 18 декември 1979 г. и е считана за основен фактор за дълбоки положителни промени за равенство и овластяване на жените по света. В България тя е в сила от 1982 година. Със 189 държави, присъединени към Конвенцията към момента, това е вторият най-ратифициран международен документ и най-всеобхватният международен инструмент за защита на правата на жените.

Най-четените