Преди години Джейми Оливър закла агне в едно от предаванията си. Изобщо не му беше приятно и не го беше правил до този момент.
Мотивира се с една знаменита реплика: "Прекрасно създание е, но е вкусно, а ние сме на върха на хранителната верига. Шеф, който е сготвил 2000 агнета, трябва да убие поне едно, иначе е лицемер."
А когато вече беше край завързаното животно, допълни: "Не е като в Sainsbury, нали", визирайки веригата супермаркети. И закла агнето, или поне това беше показано в предаването.
Реакцията в родната му Англия беше според очакванията - предаването е излъчено достатъчно рано и за детската и младежка публика, заваляха жалби към телевизията, а защитниците на правата на животните укориха Оливър, защото животното не е било въведено в безсъзнание и е изпитвало болка.
Но Джейми е абсолютно прав - ако ядеш и готвиш месо, но се правиш, че не знаеш откъде и как е дошло, си е чисто лицемерие.
Да се притесняваш дали животните са убити хуманно - при положение, че преди това са живели доста кратко, наблъскани едни върху други в обори, ферми и развъдници, е лицемерие.
Да оставяш децата да мислят, че пилешкото расте по дърветата или идва от някъде по свръхестествен начин, е лицемерие.
Въпросът не е в това хората да бъдат карани да се срамуват и да чувстват вина, защото ядат месо (както подхождат някои крайни веган активисти), нито да бъдат повсеместно отказани от тази храна. А просто да не се лъжем откъде и как е дошла пържолата в чинията.
Учени дори проучват дали и как картинки с предупреждения върху месните продукти биха повлияли на потребителите - с акцент върху здравето, страданието на животните или ефекта върху климата. Очаквано - оказало се, че влияят, и има хора, които не биха избрали да вземат месо с гадно изображение, което ги кара да се срамуват.
Всъщност в подобна идея няма нищо лошо по принцип - и извън акцента върху вината.
Хората сме месоядни и ядем животни още преди да еволюираме до Homo Sapiens. Факт е, че можем да оцелеем и без месо, но за огромната част от нас то просто е най-лесният и достъпен източник на белтъчини, без които не можем да живеем.
Това не е нещо, от което трябва да се срамуваме.
Хилядолетия наред сме ловували, отглеждали и убивали животни, а от сравнително скоро сме измислили начин да индустриализираме процеса до неимоверно производство.
Огромни стада говеда за снабдяване с огромни количества огромни стекове за консумация на ежедневна база; ферми за бройлери, където пилета се угояват за живот от 8 седмици; наблъскани в обори крави, които не са и помирисвали трева от поляна, развъдници за риба, удавяни от антибиотици... в повечето случаи оттам идва месото, което ядем, и то в по-големи количества и по-често от прадедите си.
Дали това е добре или зле - за собственото ни здраве и за здравето на планетата, е отделен въпрос. Прекаляваме ли - вероятно да.
Тук обаче по-скоро става дума за това, че сме загубили връзка с храната си. Месото на трапезата ни не са животни, отглеждани и убивани от нас, а готови за готвене чистички парчета и филета в тарелки от магазина, за които е много лесно да се направиш, че не знаеш откъде идват. Не си и длъжен в крайна сметка.
Естествено, не е нужно да се връщаме към предците си и да гледаме по балконите си кокошки и прасета, които да колим собственоръчно в баните си.
Но можем просто да не реагираме гнусливо на кадри на убивани животни, кланици, оплескани с кръв и вътрешности и битуващи сред курешките си бройлери. Защото те имат пряка връзка с това, което ядем по три пъти на ден.
Затова и няма нищо чак толкова лошо в "гадни" образователни картинки по пържолите. Не за да ни карат да се чувстваме виновни, че ядем месо, а за да знаем с какво месо се храним.
И ако някой се чувства некомфортно с идеята, че страдат животни, планетата или собствените му артерии - да спре да консумира, да мине на продукти от свободно отглеждани животни или каквото друго го кара да не се срамува.
Това е достоен избор, който месоядните трябва да уважават, а вегетарианците - да не използват за войнстващо назидание.
Но да се възмущаваш от отвратителни гледки на провесени на куки трупове и да се залъгваш, че месото в чинията ти е от някъде другаде, е нелепо.
