Болка, която не може да бъде избегната. Силен страх. Продължително страдание. Трайно увреждане на нормалното състояние на животното.
Това не е описание от кампания на организация за защита на животните.
Това са част от критериите, по които Европейският съюз определя най-тежката категория експерименти върху животни.
Зад стерилния израз "тестване върху животни" стоят процедури, при които мишки, плъхове, зайци, риби, кучета, примати и други животни могат да бъдат подлагани на интервенции, за да разберем дали дадено вещество е токсично, как протича заболяване или дали потенциално лекарство е достатъчно безопасно, за да стигне до човек.
В ЕС процедурите се класифицират като леки, умерени или тежки според степента на болка, страдание и увреждане, които причиняват. Европейското законодателство изисква животните да бъдат заменяни с други методи, когато това е възможно, броят им да бъде намаляван, а страданието им да бъде ограничавано.
И все пак тежките експерименти продължават да съществуват.
Това е неприятната цена, която науката дълго време приема в името на нещо по-голямо - да предпази човека.
Само че има един още по-неприятен въпрос - ами ако след цялото това страдание животното невинаги успява да ни каже какво ще се случи с човека?
Човешкият организъм и този на лабораторната мишка не са едно и също нещо. Едно вещество може да бъде преработено по различен начин, да предизвика различна реакция или токсичност, която просто не се проявява при другия вид.
Затова лекарство, което изглежда безопасно в животински модел, не е задължително да се окаже такова при хора.
Именно тук се появява една технология, която допреди няколко години звучеше почти като научна фантастика.
Човешки орган върху чип.
Не става дума за миниатюрен изкуствен черен дроб или бъбрек, който можем да държим в ръка.
Organ-on-chip представлява малко устройство с микроскопични канали, в които се поставят живи човешки клетки. Учените контролират движението на течности, механичната среда и други условия около тях, така че да пресъздадат част от начина, по който клетките се държат в истински човешки орган.
Така вместо да зададем въпроса "Как реагира плъхът на това лекарство?", можем да се приближим до много по-важния: "Как биха реагирали човешките клетки?".
Вече има резултати, които не могат да бъдат подминати.
При изследване на човешки Liver-Chip (черен дроб) учени използват 870 чипа, за да тестват 27 лекарства. Част от тях са известни с това, че причиняват лекарствено увреждане на черния дроб при хора, включително препарати, при които предклиничните животински тестове не са успели да предвидят този риск.
Liver-Chip разпознава 87% от лекарствата, причиняващи чернодробно увреждане, като същевременно правилно определя като нетоксични всички изследвани лекарства без такъв риск.
С други думи, технология, която побира човешки клетки в устройство с размерите на малък лабораторен инструмент, успява да види опасност, която в някои случаи животинските модели са пропуснали.
Това не доказва, че един чип може утре да замени всички лабораторни животни. Човешкото тяло е система от взаимодействащи органи, хормони, имунни реакции и безброй процеси, които все още е изключително трудно да бъдат възпроизведени извън него.
Но показва нещо важно.
Алтернативата вече не е само пожелание.
Точно сега Европа прави крачка към това подобни технологии да излязат от лабораторията и да започнат да имат реално значение при разработването на лекарства.
Европейската агенция по лекарствата стартира пилотна програма за нов подход в методологията. В нея попадат organ-on-chip системи, органоиди, модели с човешки клетки и тъкани и компютърни методи.
Досега една от големите пречки пред тях е била парадоксална: регулаторите се нуждаят от достатъчно доказателства, преди да се доверят на нов метод, но без регулаторно признание компаниите имат по-малък стимул да го използват и да генерират точно тези доказателства.
Новата програма на EMA се опитва да прекъсне този кръг.
Компании и изследователи вече могат доброволно да предоставят данните си от такива методи на агенцията, която да ги оценява и постепенно да натрупва знания кои технологии са достатъчно надеждни.
Целта е методите, които се докажат, в бъдеще да могат да намалят, а в определени случаи и да заменят употребата на животни.
Това не е краят на тестовете върху животни. Поне не още. Но може да е началото на момент, в който започваме да задаваме различен въпрос.
Защото дълго време моралната дилема е била дали страданието на животното е оправдано, ако може да спаси човешки живот.
Сега към нея се добавя друга.
Ами ако можем да спасим човешки живот, без да причиняваме това страдание?
