Холандците не са така пестеливи

Когато Уилко Драйвeр си купува апартамент в луксозния амстердамски квартал Де Пийп през 2008 г., банката му отпуска заем без обезпечение за 209 000 евро. Това е с 24 000 евро повече от продажната цена. Драйвер използва допълнителните пари, за да реновира мястото, решавайки, че това е добра инвестиция.

Неговото решение обаче се оказва, меко казано, погрешно

Когато обявява апартамента за продажба преди пет месеца, агентите на недвижими имоти му съобщават, че той може да се продаде най-много за 189 000 евро. Дори при тази цена, той не се колебае да продава. А тъй като неговата ипотека е само върху лихвата, той все още дължи цялата главница в размер на 209 000 евро на банката. Ако е знаел какво ще се случи, 32-годишният консултант споделя, че "никога нямаше да купя къщата".

Собствениците на имоти като Драйвер са част от една растяща общност от хора в икономика, смятана за една от най-стабилните в Европа. Докато проповядват на своите южни съседки колко важни неща са пестеливостта и икономичността, холандците са достигнали до най-високо равнище на ипотечни дългове на континента.

Заемите им,  често рискови и мотивирани от щедри данъчни облекчения, сега се равняват на 107% от БВП-то на държавата - двойно повече от средното за Европа равнище в размер на 50 на сто. "Това е един от големите скандали в холандската политика", коментира Рик ван дер Плог, икономист от университета Оксфорд и бивш холандски министър.

"Правителството насърчава безразсъдни финансови спекулации"


Никой не се притесняваше за създалата се ситуация, докато цените на имотите продължаваха да растат - както се случваше през последните две десетилетия, чак до 2008 г. Оттогава насам обаче те са паднали с 16%, което вече е потопило около 1/4 от дължимите ипотеки.

Royal BAM, най-голямата строителна компания в държавата, очаква този спад да продължи през следващите 2-3 години, като общия спад в цените да достигне до 30%. Подобен сценарий би бил сходен с колапса на недвижимите имоти в Испания.

Размерът на дълговете вече създава напрежение върху икономиката. По-заможните домакинства вече са ограничили потребителските си разходи, което допринася за навлизането на икономиката в рецесия. Прогнозите са, че холандският БВП ще намалее с 0.5 процента тази година, което е най-слабото представяне от всички северни европейски страни.

"Високата стойност на ипотечните дългове е един от най-уязвимите елементи на холандската икономика в момента," заяви Клаас Кнот, шефът на централната банка на държавата.

Изправена ли е Европа пред пореден банково-кредитен срив и в Холандия?

Последните промени в законодателството ще се справят с някои от най-рискованите практики за отпускане на заеми, като например ипотеките и заемите само върху лихвата, които надхвърлят пазарната цена на жилището. Едно ново коалиционно правителство, което в момента се формира след изборите от септември, би могла да намали данъчните облекчения за ипотеки до края на следващата година.

Ала това от своя страна би могло да попречи още повече на продажбите и в без това затъващия пазар на недвижими имоти, където броя на транзакциите е паднал с 50 на сто от 2008 г. насам.

"Хората се колебаят да купуват, защото не са сигурни за следващите мерки на правителството, а освен това се наблюдява и намаляваща покупателна способност и растяща безработица," разкрива Лориен ван дер Ойст, брокер на недвижими имоти в град Алмер.  

До този момент холандските заемодатели не са особено притеснени. Процентът на просрочените ипотеки е под 1%. Безработицата, макар и нарастваща, все още е на скромните 5.2 процента, а и повечето домакинства имат значителни спестявания.

Прекомерната задлъжнялост и дефицит засилва надолу дори най-силните икономики


Холандските банки имат едно от най-големите съотношения на заеми към депозити в Европа, като общият финансов дефицит се равнява на повече от 622 милиарда долара.

Ипотечните дългове "са един от ключовите проблеми за нашите банки," коментира Анелойс ван Улден, специалист по жилищната политика в Асоциацията на холандските банкери. "Съществува голямо желание да се опитаме да намалим задлъжнялостта".

#3 vseznaiko 29.10.2012 в 23:23:09

Холандските банки имат едно от най-големите съотношения на заеми към депозити в Европа, като общият финансов дефицит се равнява на повече от 622 милиарда долара ----------------------------------------------------------------------------------------------- абсолютно невярно, въпросното съотношение е около 100% в Холандия, т.е. средно за всяко евро депозит има 1 евро даден заем, което е доста стабилно. За сравнение, в Испания за всяко евро депозит има над 1.5 евро заеми, или 150%, в Италия ситуацията е сходна макар и малко по добра. от друга страна, не-обезпе4ените ипоте4ни кредити в Холандия са малко мит поради особеността на ипоте4ния пазар. В нормалните държави, кредитополу4ателя плаща кредитни вноски които погасяват лихвата и главницата, в Холандия е много популярен един ипоте4ен продукт при който месе4ните вноски погасяват лихвата, но разликтаа между вноска и лихва не отива за погасяване на главница, а отива в блокирана спестовна сметка, която плаща по висока ефективна лихва (примерно 5%) отколкото е лихвата върху самата ипотека. така на пръв поглед главнизата по ипоте4ните кредити е много висока, но тези статистики никога не вклю4ват стойността на тези специални блокирани спестовни сметки, което прави анализа доста грешен. Ина4е е истина 4е пазара на имотите ше се срива още 2-3 годинки, но вие Холандия не я мислете, докато има природен газ (още 25 годинки) няма да имат проблем

#5 vseznaiko 30.10.2012 в 11:49:26

Пи4 цък на тебе. не е 63 прасенца ами е по близо до 100%. 63% е доста добре ако се замислиш, средното в европа е бая по близо до 100%. Испания бяха към 70 края на миналата година ама тая като я затворим ще стане бая пове4е, Италия към 120, Германия близо 100% да не продължавам. Съвсем друга история е 4е това не е вся и всио мярка, както гледам японците добре се оправят с техния дълг, както и Америка. По важно е дали икономиката е експортна (Холандия - да), дали е конкурентноспособна, дали дава нови открития и патенти, търговския баланс, вси4ки тия неща. Газа ще го надъп4ат и там дето е защитено, а находището в Грониген ще стигне за 20-25 години и без тва. И дори да го нямаше, пак нямаше да е проблем. Говорим за топ 10 икономика в света тука не за Испания. Дале4 съм от мисълта 4е си нямат своите проблеми, но на фона на вси4ки други държави в ЕУ, само Германия може би е по добре.

Новините

Най-четените