Не много далеч от нас е фазата на икономическо възстановяване. Глупаво е да възвестяваме, че "кризата свърши", защото в дългосрочен план ние даже не виждаме пътя за излизане от демографската, образователната, пенсионната криза. Но непосредствената икономическа криза остава зад гърба ни.
С цената на загуба на работни места, повече труд от останалите заети и доза късмет, българската икономика отново създава стойност. Малък, непостоянен, противоречив, но икономическият растеж в България все пак е вече налице.
Моментът е изключително подходящ да се замислим как да дадем по-силен начален тласък на затъналата кола на народното стопанство. И да обсъдим какво искаме да постигнем в нашето общество. В ред материали тук дискутираме, че има добър и лош растеж; а дизайнът на икономиката е нещо, върху което до известна степен може да се влияе.
Тезата сега е, че пълноценен растеж и развитие България ще види само ако и когато се отвори за младостта. Съпротивата обаче е жестока, защото настоящият политически и икономически елит всъщност няма никакъв интерес да го направи.
Каквото и да ти говорят, знай, че става въпрос за култура
Икономиката е култура. Дълго време българите бяхме лишени от добри образци, които да ни учат на добра икономическа култура. След като живяхме в тоталитарно общество, което лъжеше народа, че тръгналите по капиталистически път държави са по-зле от нас, през годините на прехода се нагледахме на множество груби примери за ужасна, противоречаща на писаните и неписаните граждански закони икономическа култура.
Като студент по икономика в България в онези мътни времена, аз получих откровен сигнал от моите университетски преподаватели, че предприемачеството е намиране на вратички в законите. А икономиката трябва да е ненасочвана, „свободна" от държавна намеса. Думата „пазарна" в първите години на демокрацията у нас се разбираше като система, оправдаваща експлоатацията и максималното забогатяване.
За да си намеря работа - върха на житейските ми усилия - аз би трябвало не да съм квалифициран, а да съм послушен спрямо новите правила. Няма грешка, така ни учеха в икономическите университети в средата на 1990-те.
Днес обаче времената се смениха. С излизането на светло на червения капитал, който с годините се абсорбира в новата икономическа система, бяха разпределени нови покани за членство в групата на елита. Парвенющината ярко разцъфна - но вече и прецъфтява. Не че новобогаташите са станали по-просветени. Както във всяко общество, и в българското стремежът към престиж постепенно води до повече деликатност в потреблението и поведението.
Образованието в чужбина, което богатите и най-амбициозните успяха да осигурят на децата си, е още една причина за упадъка на хаотичната култура на икономическата трансформация в България. В университетите и от някои медии вече се прави опит за осмисляне на ново икономическо поведение, но за съжаление нещата там не са напреднали особено. Има културна празнина в нашата икономика и от това как тя ще бъде запълнена ще зависи дали ще видим възвръщане на достойнството на България.
Бъдещето е на младите, но не и настоящето
Родените след 1989 г. българи вече навлизат в активна възраст за придобиване на квалификация и започват да излизат на трудовия пазар.
Силен човешки ресурс се влива и ще се влее в България от младите хора, част от които са получили образованието си на Запад и са избрали да се върнат да работят тук. Това сякаш са наистина нови хора, свободни от редица типично български комплекси.
Защото дори когато осигуряват актуална информация или даже знания, българските университети се провалят в едно спрямо чуждите: способността да вдъхнат самоувереност на своите възпитаници. Много от младите бъдещи работници и мениджъри вече не са подвластни на провинциалното чувство на малоценност.
Очертава се още по-остър междупоколенчески сблъсък, по тази причина. Червеният капитал, който по някои оценки все още контролира една трета от икономиката ни, а според други много повече, ползва услугите на младите по-скоро като прикритие, за цвят. Сериозните решения все още се взимат от старците зад кулисите.
Без да имат възможност да поемат отговорност и лишени от перспективата за смислен труд, освен ако не започнат собствен бизнес, много от българските младежи учили в чужбина не виждат бъдеще в родината си. По мое мнение, до голяма степен точно контролът на старите барони, а не просто по-ниските заплати, възпира този безценен човешки ресурс да се влее и засили българската икономика.
В тази връзка, твърде поучително е от устата на подобни хора да се чуе оценка за „преди" и „сега". Макар и не без предубежденията на информаторите си, родители и близки, децата на промяната поставят учудващо висока оценка на миналото.
Разбрали за затворените заводи, виждайки загубения престиж в спорта и дипломацията, потребители на едно измъчено национално изкуство, което успява да каже нещо ново само в пародията и шаржа - негативното сравнение за миналото в очите на новите българи е по-скоро спрямо чужбина, отколкото спрямо схлупеното ни настояще.
Велчев, Виденов, Станишев
Знаехме си го от самото начало, но вече е почти официално доказано: министърът на финансите при правителството на Сакскобургготски Милен Велчев през 2003 г. е ощетил държавата с 1 млрд. лв. със сделката по трансформацията на външния дълг. Много ми е интересно каква ще бъде реакцията на българските служби, още повече предвид чудно разрасналия се туристически бизнес на по-малкия му брат Георги.
Велчев далеч не беше пръв в поредицата млади вредни политици, но доколкото можем да преценим гледайки назад, неговите ръце бяха най-развързани. Другите младежи, с които историята ще свързва дефектите на българския демократичен растеж, Жан Виденов и Сергей Станишев, новите лица на столетната партия, бяха по-скоро пионки. Защото ако няма някой, който да дърпа конците в БСП зад тъпо усмихнатия Станишев, тежко й и горко на столетницата.
Но по-красиви или убедителни ли са младите лица на Сините, или пък на ГЕРБ, да не споменаваме Атака? Без да имат ясни идеи, без да защитават определени ценности, явявайки се само като повече или по-малко ловки оператори с властта, допуснатите „млади" лица в българската политика твърдо не отговарят на човешкия потенциал на младия българин.
Вместо да се оплакват от разложения морал сред младежта или липсата на перспектива в настоящото управление, нашите мъдри народни гласове - писатели, журналисти, учени, будители (колкото и малко да са останали), следва да станат радетели за смяна на поколенията в политическото и икономическото управление.
Растат тези, които са млади - тези, които имат идеи и мечти, за които да се борят. Млади са онези, които все още са склонни да рискуват. Какъв икономически растеж да чакаме от държава, която се бои да допусне младите до себе си?
Борисова отмяна
Финансовата и икономическа криза направи много лоша услуга на управляващите: тя накара обикновения човек да се замисли за „икономиката" - за онзи широк кръг от въпроси, които засягат индивидуалното и националното добруване. Гласоподавателите в България стават все по-компетентни по икономически въпроси и постепенно изработват собствен критерий за оценка, изпълнен с недоверие към телевизионното облъчване.
Нека да сме честни, българският премиер Бойко Борисов се радва на доверие. Той действително получи вот на доверие, не толкова от инертния парламент, колкото от народа. Почти никой не е сляп за неговите недостатъци, но сравнявайки алтернативите и миналия пример, енергичният „Бойко", който „все пак прави нещо", успешно се разграничи от усмихващите се плутократи от непосредственото ни минало.
Но също така е вярно, че неуредиците в премиерския екип станаха твърде явни. Според мен правителството на Борисов се нуждае от ремонт. Дали политическите разходи от отстраняването на двамата вицепремиери Цветанов и Дянков ще бъдат преценени като твърде големи, не мога да знам. Но всичко по-малко ще е козметика. Парят местата и под образователния министър Игнатов и земеделския бос Найденов.
Но ми се струва, че в състава на правителството има и няколко „скрити пешки", които към края на мандата могат да се превърнат в по-ключови фигури на игралното поле. Не е случайно, че те също са сравнително млади на възраст.
Доколкото мога да преценя, по-дългосрочен политически потенциал има в министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев, в министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, както и в министъра на външните работи Николай Младенов. През последната година се запознах и с двама многообещаващи заместник министри.
Това са хора, които изглеждат интелигентни и с широк кръгозор. Защото последното, от което днес се нуждае България, е хора, усвоили политическия наръчник, в които няма смелост да планират, да се борят за резултат и да вървят встрани от стадото.
Обаче в изброените три перспективни имена има и една въпросителна, която действително е голямата въпросителна. Трайни ли са усилията на Трайков, шефът на икономиката? Министърът показва стил на спокойствие и уравновесеност, който в нормални години е правилното икономическо поведение. Но не е ли, в един по-смутен момент, спокойствието за сметка на енергичността?
И така до следващата зима
Българинът гласува доверие на премиера и ще почака, ще го почака още. Ще има нажежаване на обстановката заради усилията на опозицията, тайна и явна, но надали ще видим нещо повече от скандали с подслушване и друг по яневски черен пиар при президентските и местните избори.
Истинската проверка ще бъде през следващата зима. При повишени цени на храните и енергията, твърде реална е перспективата правителството на Борисов да падне позорно, ако не осигури поне 10 - 15 - 20 процентно нарастване на доходите на населението в рамките на следващата една година.
Ясно е, че финансовият министър в условията на валутен борд няма откъде да изкара тези пари. При това Симеон Дянков като политическа фигура и финансов специалист бледнее, той очевидно няма капацитета за нещо повече от Милен Велчев номер две. Икономиката, а не финансите е пещта, в която е хвърлено правителството на Борисов. Дали ще стане чудото и Борисов да излезе цял, блеснал като чисто злато?
Малък и среден бизнес означава икономически независими хора. В стабилните икономики точно те са гръбнакът на обществото. Но българската икономика днес е безгръбначна. Не може единствената стратегия за насърчаване на малкия и средния бизнес да са големите инфраструктурни проекти, в които като подизпълнители евентуално ще се избират малки регионални фирми.
Друг основен проблем на България е, че у нас липсва рисков капитал, капитал за стартиране на нов бизнес, за финансиране на перспективни идеи и проекти. Липсата на стартов капитал, предоставян от банките на разумна цена, е проблем, пряко свързан с отпъждането на младите хора от активни и важни позиции в България.
Европейските проекти се оказват твърде мудни за да внесат оживление при малкия бизнес. Чуждите инвестиции са със съвсем различни намерения. В самоорганизацията при наличието на толкова силна сива и черна икономика няма особена перспектива.
Така че държавата по предложение на министъра на икономиката трябва да скъса с „преходната" идеология и да осигури условия за печелене на поминък. Трайчо Трайков трябва да се размърда, да ме прощава за думата.
Внимателно следя обещанията за нещата, които трябваше да се случат в българската икономика. Сериозно изоставаме от плановете. Ясно е, че покрай СРС - та и митничари политиците начело на държавата са решили да изчакат, да се снишат с новите икономически начинания, които са винаги са противоречиви и ще бъдат задължително охулени.
Но това е грешка - икономиката е онова, което може да направи разликата между Борисов и предхождащите го политици. Сега е времето да се бърза с осъществяването на икономически проекти като ключови приватизации, нов дизайн на международната туристическа реклама, насърчаване на фермерското земеделие, повишаване на енергийната ефективност.
Ако за 2.5 години във властта не успее да демонстрира ръст на благосъстоянието на хората, ако напротив народът продължи да обеднява, бидейки вече 5 години част от проспериращия Европейски съюз, правителството на надеждата за промяна ще се окаже поредният български политически провал.
Много силна статия. Браво!
WTF?