На кого са нужни цигарите? На пръв поглед отговорът е лесен - на пушачите, но всъщност не е така. Тютюнопушенето не е личен избор, както обявяват поддръжниците му. Никой не е започнал да пуши, защото като малък е харесал цигарите на вкус, мирис или вид.
Тютюнът не е шоколад или сладолед
Пушенето е социален навик. С него се започва, защото и околните го правят. И пушенето в заведенията е ключова част от този процес. Повечето хора пропушват, за да не се цепят от колектива - приятелите, колегите, а нерядко и семейството.
Ето защо забраната за пушене на закрито е огромна стъпка за ограничаване на този порок. Едва ли повечето пушачи ще спрат да употребяват цигари заради нея. Въпреки че социологическите проучвания навсякъде по света, включително и в България, показват, че много от зависимите от никотина са намалили цигарите след въвеждането на такива забрани.
Но най-важният ефект е, че така новите попълнения в армията на пушещите ще започнат да намаляват. И колкото по-дълго продължи забраната, и колкото по-строг е контролът за нейното спазване, толкова по-малко ще са новите пушачи.
Забраната е в сила в България вече 7 месеца. Докато времето беше топло и масите в заведенията бяха изкарани навън, тя изглеждаше маловажна. Но застудя и собствениците на барове и ресторанти изреваха, че без цигарите бизнесът им умира, като обявиха невероятен и невиждан никъде другаде по света спад на оборотите с около 50%.
Реално отливът на клиенти пушачи едва ли е повече от 10%, защото около тази цифра се движи спадът след въвеждането на аналогични забрани в други страни по света. А и през зимата по-принцип оборотите на заведенията намаляват. Така че забраната на пушенето на закрито едва ли ще убие ресторантьорския бизнес в страната.
Каква е наистина вредата от цигарите?
Широко прието е негативите от пушенето да се свързват с катрана в цигарите. Наистина той има драматичен ефект върху белите дробове, като запушва алвеолите, токсичен е и увеличава значително риска от рак на белите дробове.
Отслабването на ефективността на белите дробове обаче кара сърцето да изпомпва повече кръв към тях, тъй като в кръвоносната система възниква недостиг на кислород. Така катранът уврежда и сърдечния мускул.
Но вреден в цигарите е не само катранът. Никотинът също оказва влияние върху сърдечно-съдовата система, като увеличава кръвното налягане и пулса и при постоянно приемане затруднява работата на кръвоносните съдове.
В самия процес на пушене, при изгарянето на тютюневата смес се отделят множество токсични и канцерогенни съединения. Сред тях са амоняк, арсен, въглероден двуокис, азотен двуокис, цианиди и др. Амонякът се използва за подобряване на усвояването на никотина, а цианидите са резултат от обработката на тютюна с пестициди срещу вредители.
Така тютюнопушенето не само причинява рак на белите дробове, но и в пъти увеличава риска от инфаркт и инсулт. Всяка година над 70 000 българи умират от сърдечносъдови заболявания. Често това не са хора в преклонна възраст, а работоспособни и активни граждани. Стотици хиляди други оцеляват, но с цената на скъпи медицински интервенции, които се плащат от обществото.
Близо 70% от смъртните случаи в България се дължат на сърдечносъдови заболявания. И повечето от тях са свързани с цигарите. 44% от българите пушат. В това отношение страната ни е на незавидното първо място в Европа.
Кой печели от тютюнопушенето? На пръв поглед това са търговците на цигари. Но този порок едва ли щеше да бъде толкова разпространен, ако не беше не само легален, но и насърчаван от държавата в продължение на десетилетия.
За да разберем защо държавата има полза от тютюнопушенето трябва да погледнем назад към времето, когато цигарите не са били модерни в Европа. През XVII-XVIII век пушачите на Стария континент са били малко и ексцентрични.
Докато в Новия свят дъвченето на тютюн се е разпространявало сред пионерите емигранти, в Европа на това се е гледало като на екзотичен навик, подобен на пиенето на кафе. Пушенето дори е било заклеймявано от църквата като греховно.
Наистина никотинът има стимулиращ ефект. Освен, че активизира сърдечно-съдовата система, той предизвиква и краткотрайно отделяне на допамин, което предизвиква усещане за ситост и задоволство.
Но никотинът също така води и до силна физическа зависимост, сравнима с тази при произвежданите от опиумния мак хероин и хашиш. Хашишът е познат в Европа от хилядолетия, но никога не е бил легализиран, тъй като предизивква халюцинации и води до психически разстройства.
И така, представете си, че имате на разположение наркотик, който изглежда сравнително безвреден и води до силна зависимост. Ако бяхте държавник, нямаше ли да го използвате, за да накарате населението да плаща повече данъци?
Петър Велики, първият руски император, си го е представил. И тъй като точно в този момент водел скъпи войни с могъщото шведско кралство и губел на бойното поле, той веднага се заел да осъществи идеята си. Останалите европейски владетели не закъснели да го последват. И така за около век пушенето на цигари се превърнало в масов навик в Европа.
Оттогава няма държава по света, която да не печели от този порок
През миналата година приходите от акцизи в българската хазна са близо 3.9 милиарда лева и 44% от тях идват от облагането на тютюневите изделия. Прибавете към тази сума и 20% ДДС върху цената на всяка кутия цигари и става ясно, защо държавата е толкова непоследователна в политиката си спрямо пушенето.
След като дойде на власт правителството на ГЕРБ първо обяви, че ще забрани пушенето на обществени места. После се отказа от тази идея и накара собствениците на питейни заведения да отделят място за непушачите. Но след като барове и ресторанти похарчиха хиляди левове за нови климатични системи и промени в интериора, властта обяви, че забранява пушенето на закрито. И така вече 7 месеца.
Подобни забрани има в много европейски страни. В момента такива действат в Англия, Белгия, Дания, Финландия, Швеция, Шотландия, Холандия, Люксембург, Литва, Северна Ирландия, Ирландия, Исландия, Гърция и Франция. В други, като Австрия, има отделни стаи за пушачи и непушачи в заведенията.
Причината за забраните отново е финансова. Оказва се, че разходите, свързани с вредите от тютюнопушенето в здравните системи на развитите икономики, са по-големи от приходите от акцизи. В България също е така. Ето защо намаляването на броя на пушачите в дългосрочен план е по-важно от финансова гледна точка от краткосрочните ефекти за бюджета на страната, свързани с приходите от акцизи.
Истината е, че цигарите са вредни не само за пушачите и хората около тях, но и за икономиката като цяло, поне при солидарна система на здравеопазване.
