Срещам се със стартиращи предприемачи - по различни причини - в последните 5-6 години. Преди около 4 стартирах и аз. Давам си сметка, че на 22, 32, 42 или 52 (да, има и на 52 ;-), въпросите и размишленията са много сходни. Сходни са, дори да си бил "мениджър в някоя компания". Все се въртят около това сега ли е моментът, готов ли съм, това ли е "моят" бизнес, дали ще успея...
Кефи ме това, което правя
Познавам един старт-ъп от края на 90-те. Казва се Орбител и в годините на невероятния си ръст се движеше от ентусиазма на всички в екипа да правят "маниашка услуга". Днес вече това е не просто модерно, а цяла линия в предприемачеството.
Става дума за онази мания да пипнеш всичко до най-дребен детайл. И тогава, и сега маниашки неща се правят от маниаци - хора, които толкова се кефят на това, което правят, че са готови на екстра усилия, всеки ден.
Ако ти се кефиш, и клиентите ти се кефят. А това е важно, за да успееш!
Профи съм в това, което правя.
Ентусиазмът от "кефа" е важна движеща сила. Но все пак, някой трябва да свърши работата! Аз лично се чувствах много добър в това, което щеше да прави първият ми старт-ъп. И добре, че беше така, защото се бях запътил към конкурентен пазар с не много висока бариера за навлизане.
Познавам хора, които чудесно успяха без особени и знания и опит в това, с което се захванаха. Едни от тях се учат много бързо (имат опит да навлизат бързо в различни бизнеси). Другите избраха сфери, които не са "космическа наука". И трети, които намериха ниши с достатъчно малко конкуренция и имаха "пазарно време" да учат.
Всъщност колко аз мисля, че съм профи няма особено значение. Егото често дърпа към високи оценки... "Лакмусът" е колко клиентите казват, че съм профи!
Да прави пари
Дотук с ентусиазма и егото, въпросът е къде са парите. Има ли кой да плати за това, което правим - колко са тези, колко биха платили, колко често. Познавам "маниаци", които така и не намериха модел, по който да правят пари.
Случва се и аз да изпадна в това положение - имам идея, толкова ме "кефи", даже съм "профи", но не мога да видя достатъчна причина някой да плати за нейния продукт... Понякога ми става кофти, но ги слагам в "склада" да "зреят", може някой ден да дойде решение и за техния бизнес модел.
Мога да намеря ресурси
Най-вече пари. За да започна. Най-често (и тук, както по света), първата група "инвеститори" са сред трите F - Friends, Fools and Family - приятели, семейството и глупци :-) Колкото неквалифицирани да ни се струват те като инвеститори, тяхната логика за какво рискуват парите си е много земна и практична. Но историята не свършва с парите.
Ние започнахме с късмет добри хора да ни услужат с домашен принтер, офисно място, дизайн на визитки и сглабяне на сайт с безплатна платформа. Ресурси, с които тези хора "инвестираха" в нашето начинание - защото прецениха, че имаме шанс да успеем. И сме им много благодарни!
Ефектът "Z"
Започнах първия си бизнес - с консултантски услуги (имам още само един!), воден от това какво ме кефи в какво съм профи. Беше голям кеф, наистина. Оказа се, обаче, че пазарът не е толкова готов да купи това, която правех, колкото аз се кефех да го правя. Поне не в размера, който ми се искаше. Или поне тогава не намирахме начин как да се продаваме добре.
И досега правим това - по малко и за кеф. Така станахме пример за ефекта "Z": кефи ме -> профи съм -> прави пари -> мога да намеря ресурси. Тази "пътека" по-често не води до бизнес, който расте и прави все повече пари. Но пък носи много удовлетворение ... освен ако не извадиш късмет да уцелиш правилния пазар.
Ефектът "О"
С втория бизнес пътечката беше друга. Първо разбрахме, че има нещо, което не достига на пазара. Което ни кефеше - късмет! Освен това беше от нещата, в които сме профи - двойно дюшеш. Като събрахме трите, намерихме и пари, за да отлепим. Шестица от тотото, така да се каже!
Дадох си сметка, че тази пътечка е по-добрата, ако искаш бизнес, който да расте и големее. Няколко месеца по-късно попаднах на едно видео, в което човекът го беше казал ясно и просто: "Намери проблем. Намери решение за него. Намери хора, които са готови да платят за това решение. И имаш бизнес."
Личният избор
Няма правилна и грешна пътечка. Въпрос на личен избор. Аз лично искам бизнес, който да расте и големее. Носи ми усещане за прогрес, а това ме кефи. Познавам една дама, която е в другата лодка - нейният бизнес не големее, а се развива качествено.
И тя супер много се кефи на това, че прави това, което и иска, и в което е добра. Вместо да се главоболи как да си управлява растежа (и хората). И добре й се получават нещата. Така че "ключът е в теб", както за много неща в този живот.
*Авторът е мениджър на Бизнес институт - регионален център на Института за предприемачи на Сиско за България
