След гласуването на актуализацията на бюджета през август дебатът за дълга позатихна, но в последно време се появяват нови поводи за дискусия по темата. Миналата седмица на своето редовно заседание правителството упълномощи министъра на финансите да предприеме необходимите действия за поемане на външен дълг до 360 млн. евро - 704 милиона лева.
Преди това беше публикуван календар за емисиите на местния пазар до края на годината, според който се предвиждат над 300 милиона лева вътрешен дълг за периода октомври-декември 2013. Така до края на годината правителството ще поеме прословутите 1 млрд. лева нови задължения, гласувани с актуализацията на бюджета.
Но дали това ще бъде достатъчно?
Премиерът категорично пое ангажимент, че няма да има второ преправяне на бюджета до края на годината. В същото време обаче растежът на данъчните приходи сериозно се забавя през периода юни-август. През самия месец август данъчните приходи са дори по-малко, отколкото през същия месец на предходната година. И докато постъпленията намаляват, разходите се увеличават, поради което бюджетът излезе на дефицит от 212 млн. лева към август - при над 100 млн. лв. излишък за същия период на 2012 г.
Възможно е част от влошаването да се дължи на еднократни ефекти - като връщането на забавеното ДДС, макар че няма публикувана статистика какво точно е плащано и кога. По-сериозният проблем обаче е дългото забавяне на назначаването на ръководство на митниците, които се сдобиха с нов шеф едва в началото на септември, с тримесечно забавяне. В същото време обявените законодателни мерки за увеличаване на събираемостта все още не са реализирани. Доста време беше загубено, за да се прокарат актуализацията и увеличението на разходите, вместо да се насочат усилия към повишаване на приходите в бюджета и към мерки за растеж. А събираемостта на приходите е решаваща - без нея бюджетът няма да издържи дори и след актуализацията.
Но поемането на дълг през 2013 г. е само подгряване
за това, което предстои догодина. Очевидно бюджетът ще има дефицит и през 2014 г. - в най-добрия случай около нивата през 2013 г., т.е. 1.6-1.7 милиарда лева. Над 1 млрд. лева ще са необходими за предстоящи погашения по вътрешен и външен дълг. Още 1.1 милиарда долара трябва да се осигурят, за да се погаси емисията доларови глобални облигации в началото на януари 2015 г. С други думи, освен единия милиард до края на 2013 г., правителството ще трябва да осигури още над 4 милиарда лева в рамките на 2014 г. Това прави общо над 5 милиарда лева за 15 месеца - с риск за значително повишение, ако правителството раздуе дефицита още повече или отвори кесията на щедростта към държавни предприятия като ВМЗ, "Български пощи", БДЖ, НЕК, БЕХ, "Белене", Българската банка за развитие и т.н.
Дори да остане в рамките на 5 милиарда лева, нуждата от финансиране през 2014 г. е огромна за България. В същото време източниците на финансиране са крайно ограничени, тъй като приватизацията е спряна по идеологически причини, дефицитът остава сериозен, а държавните предприятия по-скоро точат зъби да получават пари от бюджета, отколкото да се реформират и да плащат печалби на държавата. Така при тази тясна рамка остава един-единствен източник на финансиране и това са нови дългове. И тъй като 5 милиарда лева са твърде много за местния пазар, а и не би било благоразумно да се отнема такъв ресурс от местната икономика, очевидно ще има нужда от преобладаващо финансиране с дълг на международните пазари. Държавата вероятно ще бие досегашния си рекорд по издаване на най-много дълг в рамките на малко над 1 година.
Тъй като става дума за 5 милиарда лева, много важно е нивото на лихвени плащания
Всеки процент по-висока лихва носи 50 милиона лева повече бюджетни разходи годишно. При 4% лихва годишните плащания за лихви по 5 милиарда заем ще бъдат 200 млн. лв., при 6% скачат на 300 млн. лв. За 10 години разликата е 1 млрд. лв. Така резултатите от емисията дълг през следващата година ще предопределят лихвените разходи за години напред. Съответно ще предопределят и дали бюджетът ще трябва да плаща повече за лихви, или ще може да задели този ресурс за други пера, например образование. В същото време, тъй като има големи плащания по дълга в периода до 2017 г., трябва да се търси по-дългосрочен дълг, за да няма струпване на големи плащания наведнъж, което също би било рисков фактор.
Издаването на много голям дълг в сравнително кратък период, като при това се цели постигане на изгодни лихвени нива, е предизвикателство. Винаги има риск пазарът да не иска или да не може да поеме толкова дълг наведнъж, макар че стабилната фискална политика на страната в последните 15 години заедно с успокояването на европейските пазари в последно време намаляват този риск. За постигане на пазарен интерес заедно с ниски лихви обаче има нужда от няколко предпоставки - избор на добър момент за международните пазари, повишено доверие към икономическата и бюджетната политика на страната, последователна дългова политика.
Еврокризата, макар да се поуспокои за момента, винаги може да избухне отново - политическите проблеми на Италия в последно време са доказателство колко крехка е стабилизацията. В допълнение нивата на европейските и глобалните лихви започват да се повишават в последно време - само за последните 4 месеца дългосрочните лихви по държавния дълг в ЕС са се вдигнали с около половин процент, включително в Германия, Белгия, Финландия, новите страни членки. Този процес може да се ускори, ако големите централни банки намалят темпа на монетарна експанзия.
Така че изборът на добър момент е с ключово значение за емисията. Още по-важно е обаче да се увеличи доверието към страната. А това включва усилия за добро бюджетно изпълнение през 2013 г. и ограничаване на дефицита през 2014 г.
Би било лош сигнал, ако въпреки обещанията си правителството тръгне към втора актуализация или раздуе дефицита за следващата година - тогава лихвите несъмнено ще са по-високи
В тази връзка е спорна идеята да се вземе 360 милиона евро синдикиран заем по немското законодателство, каквито са сегашните планове. Това е рядко ползвана практика, основно от местни власти в Германия и от държави, които нямат достъп до пазара. Подобни непрозрачни заеми имат и по-висока лихва, компенсираща липсата на ликвидност. Тъй като правителството предварително е решило да използва немското законодателство, това предопределя избора на немска банка - агент по емисията, т.е. намалява възможностите за конкурентен избор. Така или иначе, проблемът е, че ако следващата година ще се търси пазарно финансиране, взимането на непрозрачен заем тази година не е особено добър знак. Освен липса на последователност тя може да се приеме и като страх от излизане на свободния пазар, т.е. да предизвика и повишение на лихвите.
В момента пазарната доходност по 10-годишния левов дълг на България е около 3.5%, а по външните емисии в евро и долари с остатъчен срок 2-4 години доходността е между 1 и 2%. Малко вероятно е да се постигнат толкова ниски нива при новата емисия, но стремежът трябва да е минимално повишаване спрямо сегашните пазарни нива. Това ще бъде измерителят за успех или неуспех на дълговата политика.
Няма страшно, сега вече Сирииските мангали като вземат статут на Бежанец така ще се разработят, ще учим света на прогрес.