В последните дни темата за промените в Закона за хазарта успя да предизвикат сериозна вълна от коментари, реакции и изказвания и в двете посоки.
Засега единственият потърпевш е имиджът на актьора Захари Бахаров, на когото му се наложи публично да защитава частния интерес на организатора/ите на игри на късмета.
Ако законът влезе в сила, във вида, който го предлага партията на вицепремиера Валери Симеонов НФСБ обаче, националната лотария и сродните й лотарии няма да имат място в национален ефир.
Освен самите оператори на лотарии, другите потърпевши ще са медиите, които ще загубят голям рекламодател - в случая най-ощетена ще е Нова телевизия, където именно Захари Бахаров води 30-минутно предаване в съботния вечерен прайм тайм, което след това попада като "новина" и в сайтовете от групата на Нетинфо, часто от която е и Нова телевизия.
Другите потърпевши ще са множество спортни клубове, за които намалените печалби на организаторите на хазартни игри предвещават и намаляване на инвестициите в спорта. От един от най-големите организатори на онлайн залагания в страната дори излязоха с послание, че ако лансирането на промените продължи, те може да преосмислят спонсорирането на българския спорт и да насочат финансовите си средства към някой от големите европейски грандове или спонсориране на английската Висша лига.
В момента Законопроектът, който е внесен на 11 май, ще се обсъжда в комисията по бюджет и финанси като водеща и Комисия по културата и медиите, а вицепремиерът Симеонов събира подкрепа от парламентарните групи. Такава вече е декларирана и от ГЕРБ, и от БСП.
Какви обаче са фактите и какво би се променило, ако новите текстове в Закона за хазарта бъдат приети от Народното събрание без промени?
Самият проект предвижда общо 4 съществени промени - три в Закона за хазарта и една произтичаща оттам промяна в Закона за радиото и телевизията.
Първата основна промяна засяга разпространението на търкащите се талончета и фишовете за лотарийни игри. То ще е възможно само в обектите, които имат разрешително за организиране на хазартни игри.
Сегашната форма на закона също забранява организирането на хазартни игри от лица или в обекти без съответния лиценз, но без да дава специфичното уточнение за различните талончета и фишове. Това позволява те да се продават свободно в търговската мрежа, супермаркети, места за плащане на сметки, в обекти на спортния тотализатор, по будките за вестници и ... в Български Пощи.
За разлика от частните търговски дружества, "Български пощи" ЕАД се управлява от Съвет на директорите, който се назначава от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и се състои от трима членове. С другите думи продажбата на талоните е стигнало до самите структури на държавата.
Ако промените бъдат приети, това вече няма да бъде възможно и подобни билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци няма да се продават извън оторизираните за провеждане на хазартна дейност места. Това в случая са пунктове за залагания. Все още не е съвсем ясно дали продажба ще може да се осъществява и в пунктовете на спортния тотализатор.
Подобна стъпка би имала сериозен ефект чисто от психологическа гледна точка, тъй като не малка част от продажбата на тези талончета в момента става в търговската мрежа - на онези места, където човек отива с друга цел да похарчи пари - да си купи храна, кафе, вестни, да плати сметки и т.н., а подобни хазартни талони идват на втори план като "изкушение на място".
В случай, че законопроектът мине в този му вид, човек ще трябва да има целенасочената идея, че ще похарчи пари за хазарт, за да отиде и да си купи талонче, билет или нещо от сорта - по същия начин, както е и със спортния тотализатор и игрите на тотото. Също така смаозалъгването, че талончето за търкане е нещо като късметчето с кафето, няма да издържа.
Втората промяна засяга самата реклама на хазартни игри. В момента забранена е само пряката реклама.
От допълнителните разпоредби на Закона за хазарта пряката реклама на хазартни игри се определя като реклама, "разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри, включително като създава впечатление, че с участието в играта потребителите ще могат да разрешат лични или финансови проблеми или ще постигнат финансово благополучие, или приканва гражданите да участват в играта с обещания за големи печалби".
Промените предвиждат да се забрани и непряката реклама на хазартни игри. По този начин се цели да се забрани всяка целенасочена реклама на хазарт, както и показването на хора от дълбоката провинция, като например "Димитър от Брацигово, на 41 години, който работи в сферата на строителството, но от няколко месеца има предчувствие, че ще спечели и затова редовно изпробва късмета си".
Предвижда се и създаване на определение и за "непряка реклама на хазартни игри" в Допълнителните разпоредби в Закона за хазарта. То гласи:
"Непряка реклама на хазартни игри е всяка форма на търговско послание, съобщение или препоръка, която включва и наименование на хазартна игра, или на търговска марка организатор на хазартна игра и/или дейност, върху продукти и стоки, които не са свързани с хазарт".
Тук вносителят прави важно уточнение, че промените по никакъв начин няма да засегнат спонсорствата. В мотивите към законопроекта изрично се казва, че пълната забрана на допустима реклама на хазартни дейности не е в обществен интерес и се оставя врата за спонсорствата на различни мероприятия - културни, спортни и т.н., каквато е и европейската практика.
Реклама ще си е възможна по екипите на спортистите, на различни пана, преграждения и всякакви други плоскости, където ще може да се изписва като спонсор името на фирмата, организираща хазартните игри.
Това, разбира се, не решава проблема със страховете на спортните клубове, че по-ниските печалби, до които забраните за реклама и ограничаването на продажбата на талончета за търкане и лотарийни билети ще доведат, в крайна сметка ще се отразят и на парите за спорт, които ще се раздават от хазартните компании.
През изминалата година приходите от хазарт в България са 3 млрд. лева, което е двоен ръст спрямо последните 10 години. За сравнение през 2017-а пазарът на тютюневи изделия в България е оценен на 3,5 млрд. лв.
Промените в закона са написани така, че на практика да стимулират бетинг компаниите и другите "игри на късмета" да инвестират в българския спорт. Чрез спонсорството на мероприятия, на спортни клубове и на цели федерации, те ще влизат в националните медии. Освен ако, разбира се, не предпочетат да насочат рекламата си извън България, каквато беше заплахата на един от букмейкърите като контрадействие спрямо законопроекта.
Забраната обаче ще засегне до голяма степен медиите, които по един или друг начин предоставят поле за реклама на компании за залагане. Пазарът не разполага с данни каква част от приходите на най-големите издатели и телевизии са свързани с хазар, но фактът, че в програмата на големите български медии няма автомобилно предаване, но за сметката на това една от двете най-големи национални телевизии отделя 30 минути от ефира си в събота вечер за лотария, е показателен за мащаба на рекламните бюджети.
Сред ключовите промени в законопроекта е и забраната за оповестяване на резултатите от игрите и спечелените печалби - нещо, което досега беше възможно и дори минаваше за "новина".
Изключение тук се прави за прозрачността на самите хазартни игри като ще може да се обявява само наименованието на играта и публичното теглене на тиража - отново както е при спортния тотализатор.
Това ще прекрати практиката да се показват в реклами печелившите участници и размера на спечеленото от тях - нещо, което според вносителите на законопроекта действа приканващо и на други хора, превръщайки иначе позволената досега непряка реклама в директна пряка.
Примери като долния, вече ще бъдат забранени:
"През изминалата година десетима късметлии станаха милионери благодарение на щедрите билети и лото игри, като си спечелиха общо 24 000 000 лева. Национална лотария е твърдо решена да предизвика ръст на милионерите в страната и през новата 2018-а година."
В мотивите за премахването на непряката реклама е записано, че твърде лесно послания за пряка реклама биха могли да се "маскират" в непряка, съдържаща същото внушение, че благодарение на конкретната хазартна игра конкретният спечелил човек ще сбъдне мечтите си.
Търсеният резултат е в медиите относно хазарт да се появява единствено информация, която е от обществен интерес - различни други законови промени, новини, засягащи темата, и политически, икономически или социални анализи за ефектите от хазарта, развитието на бизнес бранша и т.н.
С друга от предвидените промени се премахват разработените специални правила относно рекламата на хазартни игри в т.нар. "Национални етични правила за реклама и търговска комуникация".
Въвеждането на забрана и за непряка реклама води до отпадане на нуждата за регулиране на непряката реклама, която се публикува в медиите.
Последната промяна включва изваждането на хазартните игри от списъка с нерегулираните от Закона за радиото и телевизията медийни услуги. Тя е по-скоро следствие на останалите промени и задава новите реалности в Закона за радиото и телевизията.
Така например, в момента ако в радио или телевизионно предаване попадне аудио или видео материал за хазартни игри, той не подлежи на контрол от въпросния закон. С промените дори и само като отделен сегмент от дадено предаване, показването на хазартните игри трябва да отговаря на всички правила на Закона за радиото и телевизията.
Големият въпрос - какво се случва при тези условия с телевизионните предавания от сорта на "Националната лотария" и на "Лотария България"? Те биха могли да продължат да съществуват, но само ако влязат в новите условия и променят съдържанието си. За да останат на екран, те трябва да показват единствено тегленето на печеливши номера на лотарийни билети или печеливши числови комбинации.
Това означава, че се маха показването на всички печеливши и игрите с тях, освен ако самите игри не се променят така, че да излизат вече извън обхвата на Закона за хазарта - например да се включат куизове, викторини и т.н.
Дали те ще са достатъчни да накарат хората отново да мечтаят? Всичко зависи от това къде свършва частният интерес и дали съвкупността от частни интереси може да надделее над обществения. И също - колко е силен Валери Симеоенов.
Ето и една интерсна математичекса хипотеза за това какви трябва да са приходите на операторите с талони, направен на база на раздадените печалби - 1,250млрд. (данните изнесе Захари Бахаров) и на средния процент възможна печалба.
