Най-новите данни за брутния вътрешен продукт - традиционното мерило за икономическите постижения на една страна - повдигнаха много въпроси, без да отговорят на най-важния: в каква посока се движи нашата икономика.
Експресните статистики за първото тримесечие на 2012 г. показаха 0% изменение спрямо четвъртото тримесечие на 2011 г. и 0.5% ръст спрямо първото тримесечие на 2011 г. По принцип числата не изглеждат зле на фона на европейската дългова криза, но „ютията" на Националния статистически институт дава известен повод за съмнение. Въпреки всичко, оставам оптимист за стопанското развитие през 2012 г. И други мислят така.
Дефицит на оптимизъм
Реално икономиката спада - но статистически расте. Ако данните не се подлагаха предварително на изглаждане, вместо отчетеният 0.5% годишен растеж трябваше да преглътнем 2% минус.
Това не е единствената въпросителна. Според официалната статистика налице е ръст на потреблението - но как е станало това, щом вносът спада, спада и вътрешната производствена активност? Надали запасите на бизнеса могат да обяснят изцяло това противоречие.
Някои корят НСИ също и затова, че отчита ръстове с помощта на ревизия надолу на данните за предходните периоди. Поне за разглежданите данни горното обвинение е безпочвено, но това не попречи на дружния хор от критици отново да заключи, че си имаме „стъкмистика".
Няма спор, че икономиката на България изпитва тежки проблеми. Сигурно е, че нашите статистици трябва да поработят над себе си. Има обаче и друго обяснение за засилената мнителност относно данните за БВП.
Нашите радиаклни експерти се готвеха за отрицателни значения и активно ги прогнозираха в публичното пространство. Те заплашиха страната с вечни мъки в ада на рецесията, ако не целунем тяхната „икона": нулева защита за работниците и всякакви подаръци за работодателите.
Като не получиха ужасните си данни, тези доброжелатели на българската икономика силно се разстроиха и решиха поне да „набият негрите" от статистическия институт. За лош техен късмет обаче се видя, че и прогнозите на Международния валутен фонд служат най-вече за сплашване.
Противно на „опасенията" на фонда, които само наляха вода в мелниците на продавачите на страх, рецесията в Европа (засега) е избягната. За нас МВФ видя също едва 0.8% ръст на БВП и така даде тон за много самоизпълняващи се мрачни пророчества. Обаче тези дни Европейската банка за възстановяване и развитие, една не по-малко консервативна институция, потвърди, че очаква доста повече, 1.2% ръст.
Аз оставам по-голям оптимист. Данните за първото тримесечие налагат да ревизирам прогнозата си за над 3% ръст на БВП за 2012 г. Но според мен икономически растеж около и над 2% остава напълно постижим.
Годината е предизборна, Европа развързва кесията си. Ако факторът „Г" не ни завлече, при добра селскостопанска реколта и ако правителството най-сетне вземе мерки в помощ на малкия и средния бизнес, ще завършим 2012 г. достойно и ще останем приятно изненадани през 2013 г.
Запасите - статистически и човешки
Запасите на бизнеса са най-променливият компонент на БВП. Често те дават възможност да разберем накъде духа вятърът: ако трайно нарастват, може би има икономическо възстановяване. Производителите очакват подем в търсенето и се подготвят, трупайки продукция в складовете.
През по-голямата част на 2011 г. наистина имаше изразена тенденция за ръст на запасите. Новите данни на НСИ показват, че прирастът на запасите отново намалява, тоест краткият период с положителни бизнес очаквания вече отминава.
Свиването на запасите може да се изтълкува по два начина. Първата хипотеза е, че след като запасите са попаднали в икономическия хранопровод, те сега се усвояват. Скоро ще станем свидетели на нов производствен импулс. Фирмите вярват в устойчивия ръст на вътрешното потребление и се надяват спадът в износа да бъде само временен - и отново трупат.
Това би било отлично, но за съжаление има и втори сценарий: освободили се от част от залежаващата в складовете стока, фирмите въздъхват с облекчение и изпаднат в летаргия до по-добър момент или пък си избират друга държава.
Сигурно все още няма „правилен отговор" какво чака икономиката: бъдещето е в ръцете на държавната икономическа политика. Но ако тя не покаже адаптивност, клоним към „две".
Запасите на бизнеса растат по-бавно, което обаче не може да се каже за парите в банковите сметки на богаташите и на някои привилегировани отрасли. Данните на БНБ показват, че в големи сметки (над 50 хил.лв.) през последното тримесечие физически лица са внесли над 400 млн. лв. Ето една добра тема за размисъл в Националната агенция по приходите.
Това, което намалява, са запасите на бедните хора. Заделените пари за черни дни се харчат все по-активно: това показва устойчивият спад при депозитите с размер до 2500 лв.
Нулев растеж - само по инерция
Да обобщим: експресните статистики оставят впечатление за положителна инерция от 2011 г., когато макар и бавно икономиката се движеше. Заедно с това се вижда, че българският модел на ориентирана към суровинен износ икономика вече среща своите граници.
Заради забавяне на някои пазари износът се сви с годишните 1.9% и цялата икономика заскърца. При наличие на слабо вътрешно потребление (следствие от последователна рестриктивна държавна политика по доходите и по паричното предлагане), сега е трудно да поддържаме приличен темп на растеж дори за „статистиката".
Да се питаме дали ръстът на БВП е +0.01% или - 0.01% е напълно безсмислено, още повече при нашето намаляващо население и наличието на толкова бързи трансгранични капиталови потоци.
Смислените икономически въпроси са следните: как и защо българският икономически модел се ориентира към износа на суровини, вместо икономическата структура да се хармонизира с вътрешното търсене и дългосрочни външнотърговски партньорства? Да разчитаме единствено на външни източници на растеж крие всички заплахи, когато тези източници станат недостъпни - без широкото население да споделя пълноценно ползите, когато нещата вървят добре.
И още - докога ще заобикаляме въпроса за покупателната способност на населението? Опозицията обвинява управляващите, че нямала „политика по доходите". И опозицията, докато беше на власт, нямаше такава. Въпросът за „доходите" не може да се решава изолирано от теми като рестриктивно парично предлагане, корупционна приватизация и неправомерно придобито имущество, липса на правова и синдикална защита за работниците. Все горещи картофи.
И партийната делва има дъно
Засега управлението на ГЕРБ показва слаби икономически резултати и те надали ще се скрият, независимо от евтините трикове за отклоняване на вниманието. Дори масите да пропуснат провинения като лобизъм в законотворчеството и назначения на експерти със слаба подготовка, джобът говори. Запасите от надежда и подкрепа отиват към края си.
Дали все пак неуспехите на управляващите няма да ги накарат на финала да вземат по-сериозни мерки? Ако да, дано това не са про-монополистките и антихуманни „структурни реформи" на неолибералните мизантропи, а реални мерки в подкрепа на малкия и среден бизнес.
Известният икономист Майкъл Хъдсън определи неолибералната доктрина със следните две характеристики: политики, отговарящи на интереса на кредиторите и на интереса на монополистите. Тези два интереса у нас са добре защитени. В трезорите на БНБ например днес се пазят 5.8 млрд. лв. с една единствена цел - с тях да се спасяват банки, ако се наложи.
Стимулите са запазени за най-големите „свои". В тяхна изгода със спорния аргумент дерегулация се изменят досадните закони. Гръбнакът, малкият и среден бизнес, е прекършен с тоягата на данъците.
Защото данъците никак не са най-ниските. Та нали социалните осигуровки също са вид данък. Когато малкият човек се отказва да развива икономическа дейност, защото всеки месец освен всички останали такси трябва да плаща като осигуровки на държавата непосилните 130 лева, загубата на икономически продукт е по-важна, отколкото ако идва от спад на ръста на продажбите в завод, произвеждащ в системата на доставките на някой западен концерн.
Човекът, хората - това е важното в икономиката. Най-важното и най-трудното. Липсващото.
А като цяло, нека не възприемаме брутния вътрешен продукт толкова навътре. Това е полезна, но отживяла статистика. Едно на ръка, че по равнище на сивата икономика България е на първо място в Европа, така че реалният ни БВП е далеч над официалния. Ако едно само крупно черно предприятие реши да излезе на светло, ще тръбим за икономически подем.
По думите на Робърт Кенеди всичко, заради което човек си заслужава да живее, го няма в БВП. Наскоро в дома ми проникнаха крадци. Нищо не са си харесали, но са разбили ключалката и благодарение на това БВП на България нарасна с 300 лева, защото трябваше да сменям бравата. Ако бяха взели някоя от по-ценните ми книги и я бяха продали, БВП можеше да нарасне с още 50 или 100 лева. От това написаното в книгата нямаше да ми се изпари от главата - нито пък щеше да влезе в чуждата глава.
