Войната между Русия и Украйна очевидно се пренася все повече на запад в Черно море и в близост до териториите на България и Румъния.
Все още остават твърде много въпросителни около трите кораба, които бяха поразени от дронове на 5 и 6 октомври.
Жертвите обаче растат.
Според Румен Николов, директор на "Аварийно-спасителна дейност" в ИА "Морска администрация", няма оцелели и не се очаква да бъдат открити такива сред екипажа на турския кораб ALFA WATAN, плавал под флага на Того от Египет за Румъния.
На мястото са намерени единствено обърната спасителна лодка, няколко спасителни жилетки и отломки от корабното оборудване. Предполага се, че всички 10 моряци на борда са загинали, тъй като не са имали време да реагират при бързото потъване на съда, продължило едва три минути.
Издирвателните действия са прекратени малко след 17:00 часа във вторник вечерта.
Корабът е собственост на турска компания и е плавал по курс от Египет за Румъния, когато е поразен на 150 км източно от нос Атанас край българския град Бяла с комбиниран удар от безпилотни надводни и летателни апарати. Сигнал за това е подаден в 02:54 през нощта в понеделник срещу вторник от буй и е регистриран в българския координационния център за морско търсене и спасяване.
Малко по-късно е получен и вторият сигнал от кораба ABLE, от който са спасени 18 души екипаж, след съвместна операция на българските власти. Той е собственост на турска компания и е пътувал от румънското пристанище Галац към Истанбул с товар от зърно.
Също е поразен с комбинирана атака от дронове.
Двама души от неговия екипаж са настанени във Военноморската болница във Варна. Единият е с леки наранявания, докато другият е тежко състояние с 45% изгаряния по тялото.
Двата ударени кораба се явяват част от серия, която започна още на 5 октомври. Тогава по абсолютно идентичен начин е потопен плаващият под флага на Сейнт Китс и Невис турски кораб ROYAD MAMMADOV с товар от царевица по курс между украинското пристанище Измаил и Равена в Италия.
Двама души загиват, а 11 са спасени. Според информациите корабът потъва в румънската изключителна икономическа зона, на около 10 километра от платформата "Пескаруш" за добив на нефт и природен газ. Тя е собственост на OMV Petrom, който е сред най-големите производители на енергия в Югоизточна Европа.
До момента правителствата на Румъния и България се въздържат от потвърждения и конкретизиране на произхода на дроновете. От своя страна президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че атаките са дело на Русия, чиято цел е да направи целия западен сектор на Черно море опасен за търговското корабоплаване.
От Москва не са коментирали тези три конкретни случая.
В ежедневните си сводки обаче Министерството на отбраната обичайно споменава за атакувани кораби. По-конкретно на 5 и 6 октомври в няколко публикации в официалния Telegram канал на ведомството се съобщава за поразени два сухотоварни кораба, превозвали военно оборудване към пристанището на Одеса, както и друг кораб, също в района на Одеса.
Не се споменават други информации за имена, флагове или собственост на плавателните съдове. Винаги се посочва обаче, че по някакъв начин са свързани с армията на Украйна.
Важно е къде се случват атаките.
Изключителната икономическа зона на една държава не бива да се бърка с нейните териториални води. Последните обикновено се простират до 12 морски мили от бреговата линия и представляват суверенна част от държавната територия, върху която тя упражнява пълен контрол.
При изключителната икономическа зона обхватът е максимум 200 морски мили от брега. В затворени морета като Черно море, където разстоянието между съседни държави е по-малко, границите се определят с двустранни споразумения.
В тази територия водите запазват международния си характер при пълна свобода на корабоплаването и въздухоплаването. Чужди търговски и военни кораби и самолети преминават свободно без разрешение.
Все пак крайбрежната държава разполага със специфични икономически права за проучване, добив и управление на природни ресурси.
Казано с други думи - Румъния и България не биха могли да имат претенции за нападение в рамките на държавния суверенитет и съответно не могат потенциално да активират Член 5 от договора за колективна отбрана на НАТО.
Той също така не може да бъде активиран и при нападение срещу плавателен съд от трета държава.
Основният удар ще бъде върху местните икономики.
На първо време стои вероятността западната част на Черно море да бъде определена като зона на активен военен риск, което да доведе до рязко поскъпване на застрахователните премии. Това пряко оскъпява морския транспорт и може да принуди част от корабособствениците да отменят плаванията си в района.
Тъй като засегнатите кораби превозват предимно зърнени продукти, евентуална блокада на търговските пътища ще оскъпи и забави износа на зърно, което влияе негативно на световните и регионалните пазари, тъй като Украйна е износител от глобален мащаб.
Нарастващият риск може да пренасочи част от каргото към сухопътни или алтернативни маршрути, което ще доведе до спад в приходите и обработката на товари на българските и румънските пристанища - по-специално Варна, Бургас, Констанца и Галац.
Не на последно място остава рискът за офшорната енергийна инфраструктура.
Това увеличава разходите за охрана и застраховане на съществуващите съоръжения и застрашава бъдещите инвестиции в стратегически дълбоководни проекти за добив на газ като Neptun Deep в Румъния и блокът "Хан Аспарух" у нас.
