Изкуственият интелект може да доведе до безпрецедентен икономически бум в САЩ през следващите години, но същевременно да остави близо една пета от заетите на работа в офис безработни.
Това показва икономически модел на Anthropic - компанията, която разработва AI модела Claude. Изследването разглежда как различните темпове на развитие и разпространение на изкуствения интелект могат да променят икономическия растеж, заплатите и заетостта в САЩ до 2030 г.
Anthropic представя три сценария - от сравнително ограничено въздействие на AI технологиите до икономически бум, за който няма исторически аналог.
Важно уточнение е, че авторите не определят нито един от тях като прогноза. "Сценариите не са предвиждания и не им приписваме никакви вероятности", посочват те.
Моделът разглежда икономиката като съвкупност от задачи, които AI може да остави без промяна, да подпомага, да автоматизира изцяло или да създаде наново. След това изследователите проследяват как различните нива на способностите на технологията и нейното реално използване биха се отразили върху икономиката.
От ограничен ефект до икономика, която се удвоява на всеки четири години
При най-умерения сценарий AI се оказва технология с относително малко въздействие върху икономиката и безработицата.
През 2030 г. БВП на САЩ е с 1,6% по-висок в сравнение със сценарий, при който изкуственият интелект не съществува. Икономическият растеж достига 2,4% годишно, а заетостта в сферата на когнитивния труд - управленски, професионални, търговски и офис дейности - намалява с 0,5%.
При втория, определен като "значителен", сценарий картината вече е различна. AI става способен да изпълнява половината от задачите, свързани с интелектуален труд, макар че повечето от тях все още се извършват без помощта на технологията.
Икономическият растеж се удвоява спрямо обичайния темп и достига 5,4% годишно. До 2030 г. БВП е с 8,3% по-висок, докато заетостта в сферата на когнитивния труд намалява с 3,9%. Безработицата сред офис служителите достига 4,5%.
Разликите в доходите също се задълбочават. Заплащането на когнитивния труд леко намалява, докато останалите работници получават почти 6% по-високи възнаграждения.
Най-крайният сценарий е съвсем различен. При него годишният икономически растеж достига 15,4%, а до 2030 г. БВП е с 32,4% над нивото, което би достигнал без AI.
Икономиката се удвоява приблизително на всеки четири години и половина - темп, за който няма исторически прецедент.
Цената за този растеж обаче е огромна. Заетостта в сферата на когнитивния труд се срива с 21,5%, а безработицата сред тези работници достига 17,9%.
За цялата работна сила в САЩ безработицата е 11,9% - ниво, което надхвърля характерното за обикновена рецесия.
Заплатите на офис служителите намаляват с 11,5%, докато възнагражденията в останалите сектори скачат с 33,6%.
Именно тук се появява и един от най-съществените въпроси в модела: Кой ще получи ползите от икономическия растеж, генериран от AI?
Според изчисленията делът на труда в националния доход може да спадне от 60% на 45,2%, докато доходите от капитал нарастват с повече от 80%.
Така на практика машините могат да направят икономиката значително по-богата, но разпределението на това богатство може да се измести рязко от работещите към собствениците на активи, което ще доведе и до значително разтваряне на социалната ножица - богатите ще станат още по-богати, а средната класа и бедните - по-бедни.
Anthropic съпоставя модела си и с проучване на Morning Consult сред пълнолетни американци, проведено през август.
Според компанията очакванията на средностатистическия респондент най-много се доближават до втория - "значителния" - сценарий. Това би означавало икономика с около 8% по-висок БВП до 2030 г. и спад на заетостта в сферата на когнитивния труд с около 4%.
Тази оценка се разминава с по-песимистичната прогноза на собствения изпълнителен директор на Anthropic Дарио Амодей.
През май 2025 г. той предупреди, че до половината от началните позиции в офисния сектор могат да изчезнат в рамките на пет години, а безработицата да достигне между 10% и 20%.
Тези стойности са много по-близо до крайния сценарий в новия модел, отколкото до средния.
Въпросът обаче не е само докъде ще стигне технологията, а и колко бързо ще бъде възприета от бизнеса и обществото.
"Ако AI може да прави невероятни неща, но никой не го използва, тогава той няма да има икономическо въздействие", казва Антон Коринек, който ръководи изследванията на Anthropic за икономическите ефекти от трансформиращия AI.
Съоснователят на компанията Джак Кларк очаква бърз технически напредък, но по-бавно разпространение на технологията. Пред NPR той коментира, че "разпространението на технологията вероятно ще бъде по-трудно, отколкото хората си мислят".
Има обаче един сценарий, който икономическият модел на Anthropic не разглежда.
И трите варианта предполагат, че икономиката продължава да функционира нормално и че развитието на AI води най-вече до различни по мащаб икономически и социални промени.
Липсва вариант, при който технологията се развива по начин, който води до сериозни или неконтролируеми последици - въпреки че именно за подобни рискове самата AI индустрия предупреждава от години.
Този пропуск привлече допълнително внимание тази седмица, след като 27-годишният изследовател Джейкъб Коксън, работил както в OpenAI, така и в Anthropic, напусна компанията във вторник и публикува поредица от публикации, в които обясни решението си.
"Нито една от двете компании не действа отговорно", написа Коксън, цитиран от Euronews.
По думите му "те се състезават право към самоусъвършенстващ се свръхинтелект".
Той твърди още, че негови колеги неофициално смятат, че технологията "може да ни убие всички до края на десетилетието", докато ръководителите на компаниите публично смекчават изказванията си.
Коксън определя подхода на индустрията като "самонадеян хазарт, който не би трябвало да бъде започван в Slack на частна компания".
Самата Anthropic междувременно е разкрила, че през тази година моделите Claude са получили неоторизиран достъп до реалните системи на три организации.
Дали подобен риск трябва да бъде включен в икономически модел е отделен въпрос.
Отговорът на самия Claude, когато е попитан за това, е "не".
