"Притежавамe остров!", възкликва един от собствениците, когато стъпва на необитаемия Кофи Айлънд - малко парче земя в Карибско море близо до бреговата линия на Белиз - малка държава в Централна Америка.
И след като пристигат, инвеститорите се заемат веднага с новия си бизнес.
"Бира, ром и пури. По истински островен обичай, отразяхме няколко кокосови ореха - от тях стават страхотни чаши за ром. Накладохме огън, направихме барбекю и имахме чудесна, спокойна нощ", пише Маршъл Майерс на сайта на проекта "Да си купим остров".
Той започва през 2018 г. и представлява акция по краудфъндинг, с която да се съберат пари за покупката на остров. В края на 2019 г. нужните 250 000 долара са събрани и основателите на проекта купуват Кофи - малък остров от едва 1,2 акра край Белиз и на само 15 минути с лодка от столицата Белиз Сити.
Инвеститорите обаче не просто купуват остров, те искат нещо повече - да основат най-новата микронация Княжество Исландия, със собствен флаг, химн и правителство.
По света има редица микронации - обикновено те смятат сами себе си за суверенни, но не са признати от никой друг. Често микронации се основават от малки групи хора с еднакви интереси и цели и може да функционират просто на майтап или като форма на протест. Или като бизнес.
Княжество Исландия обаче е уникално с едно - това е първият остров, купен с пари, събрани с краудфъндинг. През група във Facebook и сайта на проекта се набират инвеститори, като цената на един дял е 5495 долара. Досега са намерени цели 103 вложители.
Въпреки че островът е купен още през 2019 г., пандемията отлага плановете на новите собственици за известно време и най-новата микронация беше официално "основана" едва в края на януари тази година. Това стана, след като собствениците на острова и група туристи пренощуваха за пръв път на него и направиха тържествен първи тур, който отнема едва няколко минути от единия до другия край на остров Кофи.
Островът е наречен така, защото формата му наподобява на кафеено зърно. В единия му край дори има малък плаж и плитък залив, но другият е в мангрови дървета.
Туризмът е и целта на купуването на острова и основаването на микронация.
Идеята възниква още преди 15 години, когато един от съоснователите и изпълнителен директор на проекта - Гарет Джонсън, купува домейна letsbuyanisland.com и решава, че ще забавно да се сдобие с остров, на който да основе микронация.
Той има и интереси в туризма и е основател и на Young Pioneer Tours - компания за екстремни дестинации като Северна Корея, Сирия и непризнати държави като Абхазия и Нагорни Карабах.
Затова и решава, че микронация би била чудесно допълнение към портфолиото му от турове, като освен това има и клиенти, които биха се интересували от визита на непризната от никого държава.
За целта обаче е нужна територия. Когато през 2018 г. остров във Филипините е обявен за продажба, Джонсън се сеща за старата си идея за придобиване на остров с набиране на средства чрез краудфъндинг.
"Когато ми представи идеята си, реших, че това е невъзможно", казва пред Си Ен Ен друг съосновател на проекта - Маршъл Мейър и доскорошен принц регент на Княжеството. Джонсън обаче успява да го убеди.
След дълго проучване възможните покупки са сведени до острови на Филипините, в Малайзия, Панама, Белиз и Ирландия. Инвеститорите гласуват за Кофи Кайе - защото е тропически, лесно е да бъде достигнат и има приемлива цена.
Купен е за 180 000 долара плюс данъците и таксите, но точно преди пандемията - през декември 2019 г.
Вдъхновението за Княжество Исландия е друга известна микронация - Княжество Сийленд, което се намира на бивша военна платформа до крайбрежието на Англия. А също и Република Узупис - квартал в столицата на Литва Вилнюс, който има собствена конституция и е обявил независимост.
В духа на микронациите - а и на истинските, и тази вече има химн, флаг и правителство, избрано след инвеститорите. Те, както и посетителите на Кофи, стават и граждани на Княжество Исландия автоматично. Ще им бъдат издавани паспорти, а който иска да помогне, може да си купи гражданство или титла като Лорд или Лейди.
Самото гражданство е доста евтино - 20 долара и микронацията вече може да се похвали с "население" от 350 души.
Джонсън приема нещата доста сериозно и казва, че миниатюрният остров е толкова близо до нация, колкото може да бъде, но без армия и флот. За Майер обаче това е повече инструмент за маркетинг на туристическия им бизнес. Затова, макар че смятат да наложат локални правила - като например забрана за пластмаса за еднократна употреба, островът си е под законите и в границите на Белиз, припомня той.
"Защо да не инвестирам - мога да се похваля на всичките си приятели, че притежавам остров", казва друг вложител - Стивън Райс.
Райс дава гледната точка на вероятно повечето хора, вложили пари в проекта - той нито ще го направи богат, нито пък акциите са толкова скъпи, че да фалира.
Целта е просто забавлението и изпълнението на мечтата да си съпритежател на остров. Инвестицията позволява на Райс - както и на останалите вложили пари, да получава процент от евентуални печалби от острова, както и ако той бъде продаден.
Let's Buy an Island не спира дотук - още се търсят инвеститори за следващия етап на развитие, но не повече от още 50-тина.
Какво точно ще се прави обаче, тепърва се решава. Тъй като доста от инвеститорите са обикаляли бившите съветски републики, предложенията варират около тази тематика - от вдигане на статуя на Ленин до подводна градина от скулптури на световните диктатори.
Останалата част от предложенията варират около идеята за екологична устойчивост на мястото. Според Майер трябва да се възстанови околният коралов риф, а от корабни контейнери да се направи бутиков мотел, също и да има възможности за каяк и шнорхелинг.
Но на карибските острови не всичко е цветя и рози - там опасността от урагани е висока, а покачването на равнището на океаните може да потопи инвестицията доста бързо.
Накъде и как ще се развият островът и микронацията зависи от инвеститорите, но проектът засега вече е успешен - той е събрал хора от 25 различни държави и с професии, които варират от изпълнителен директор до кондуктор във влак, а всички те са обединени около страстта си към пътуванията.
И ако не друго, то поне се забавляват.
