Колко от вас са виждали - или по-скоро не виждали в пълна тъмнина? Кога за последно сте попадали в естествения мрак на нощта, без никакво изкуствено осветление, само под сиянието на звездите и луната?
Вероятно не е било скоро - ако изобщо ви се е случвало. Живеем в осветен свят, дори по най-отдалечените и пусти места нощем грее по някоя лампа.
450-те жители на най-малкия от Азорските острови - Корво, се стремят точно към максимална тъмнина за няколко нощи през есента. И го правят от години.
Още в началото на 90-те години на миналия век хората от единственото населено място на острова - Вила ду Корво, започват да намират по това време на годината множество ранени или мъртви птици по улиците.
Това са атлантически жълтоклюни буревестници - вид, специфичен за тази част на Атлантическия океан - Азорските острови, Мадейра и Канарските острови. Младите буревестници, родени през пролетта и лятото на Азорите, започват първата си миграция през октомври или ноември.
Те отлитат от гнездата си нощем и се ориентират по звездното небе. Твърде често обаче бъркат звездите с изкуствената светлина на населените места, и лампите и осветлението ги заслепяват и дезориентират.
Птиците или се удрят в сгради, стълбове или дървета, или просто падат на земята, изтощени в опитите да намерят пътя си към морето.
В най-тежките нощи по улиците на острова хората намират десетки птици, разказва пред "Ню Сайънтист" Таня Пипа, морски биолог от Португалското дружество за изучаване на птиците.
Проблемът за буревестниците не е само опасността да се наранят. Това са птици, които живеят основно в морето, и анатомията им не позволява да излетят сами от равна земя - имат нужда от подходящ вятър или от високо място като скала.
Падайки в населени места или край пътища, те са безпомощни и могат да умрат от глад и дехидратация, да бъдат прегазени от коли или да станат лесна плячка на кучета и котки.
Хората от Корво започват спасителни акции още през 90-те години на XX век - организират нощни патрули и събират буревестниците. Инициативата се разраства и през 1995 г. стартира и цялостна програма на Азорските острови - SOS Cagarro, с която местното правителство цели да включи и останалите 8 острова от архипелага. Основната ѝ цел е местните власти и общности да спасяват и помагат на младите буревестници, които се озовават по улиците и пътищата.
От 2019 г. жителите на Корво решават напълно да изгасят осветлението на селото си за 5 поредни нощи в периода между 1 октомври и 15 ноември, за да не заслепяват започващите миграцията си буревестници. Обикновено това става в края на октомври и началото на ноември, когато най-много птици напускат гнездата си.
Изключва се напълно всяко обществено осветление - улични лампи, прожектори, в паркове, административни сгради.
Жителите на селото също участват, като гасят външното осветление, пускат щори и намаляват светлините в домовете си. Работят единствено някои охранителни светлини.
Около 75% от популацията на този вид буревестници гнезди на Азорските острови. Птиците прекарват дълги месеци в морето, като се връщат на сушата само за да отгледат малките си.
Когато малките отраснат, те тръгват по пътя на родителите си, а миграциите им са към Южна Америка и Южна Африка. Обичайно се връщат да гнездят там, където са се родили.
Смъртността при младите буревестници е изключително висока и някои оценки сочат, че едва една от 10 птици оцелява достатъчно дълго, за да има собствено поколение.
Затова и кампаниите в помощ на младите птици са от особено значение.
Освен към намаление на светлините, те са насочени и към доброволческа помощ за нощни патрули, които да търсят и спасяват паднали птици.
Откритите буревестници се поставят в кашони и по-късно доброволците ги пускат от високи скали за още един опит птиците да стигнат до новия си дом - океана.
От кампанията SOS Cagarro отчитат, че за 10 години на целия архипелаг на Азорите са спасени над 30 000 млади птици, от които 6000 - на Корво.
По-големите и популярни сред туристите острови като Сао Мигел, Терсейра и Фаял трудно могат да спрат напълно всяко осветление, но също се включват в помощта за буревестниците.
В инициативата за намаление на светлинното замърсяване се включват например някои селища на най-населения остров Сао Мигел, както и компанията, която управлява рибарските пристанищни съоръжения на Азорите.
Прилагат се и мерки за намаляване на влиянието на светлинното замърсяване върху птиците - с подходящо насочване на светлините и промяна на крушките към по-топли цветове.
