ГЕРБ няма алтернатива сред парламентарно представените партии, твърдят 61% от българите, интервюирани в национално представително изследване, проведено от Exacta Research Group. Така мислят и около 80% от избирателите на ГЕРБ.
На въпроса "Има ли алтернатива на управлението на ГЕРБ сред партиите извън парламента?", 86% от българите в края на май 2016 г. отговарят, че подобна алтернатива няма.
ГЕРБ продължава и да е първа политическа сила с електорален дял от 26.5 % от пълнолетните българи, според проучването, проведено по метода на полустандартизираното интервю в периода 25-31 май 2016 година.
След реализирани 1000 интервюта сред пълнолетното население на страната се оказва, че БСП е втора политическа сила с 15,4%, което показва, че социалистите се връщат към най-високите си електорални стойности от последните три години.
Кабинетът ще изкара пълен четиригодишен мандат според 58% от българите, а 20% от анкетираните смятат, че са възможни предсрочни парламентарни избори.
По-често от останалите предсрочни избори очакват избирателите на БСП, "Атака" и ДПС.
92% от симпатизантите на ПП ГЕРБ са заявили, че второто правителство на партията ще издържи до края на мандата си.
Електоралният дял на Реформаторския блок се запазва без значими промени от последната година - 5,6% от имащите право на глас българи са заявили подкрепа за коалицията.
Също без значителни промени остава и подкрепата за Патриотичния Фронт, за които в момента биха гласували 4,5% от пълнолетните българи.
За АБВ в края на май подкрепа дават 2,6% от интервюираните. Забелязва се известно свиване на електората на партия "Атака" до 1,5% от всички избиратели. При подобен резултат партията трудно би се преборила за присъствие в парламента, коментират на страницата с представените резултати Exacta Research Group.
Според изследването, след учредяването на ДОСТ се забелязва леко свиване на електората на ДПС, но е отчетено и паралелно с това премълчаване на нагласите с аргумент, че избирателите не са се ориентирали коя формация ще подкрепят.
Към края на май 2016 година декларираният вот за ДПС възлиза на 5,4%.
Вторичният прочит на данните показва, че повечето партии са запазили в немалка степен избирателите си от парламентарния вот през 2014 година.
Най-много свои бивши избиратели са запазили БСП, ГЕРБ и ДПС - по над 80%. Патриотичният фронт, АБВ и Реформаторският блок са запазили по около две трети от избирателите си.
След политическите събития, които интервюираните твърдят, че са следили през изминалия месец май, 31% посочват, че са проявили интерес към 49-тия конгрес на БСП, а 69% не са проявили интерес към работата му.
34% от участвалите в настоящото изследване твърдят, че одобряват избора на Корнелия Нинова за лидер на БСП.
Сред привържениците на самата партия, 79% одобряват избирането на Нинова.
По около една трета от българите очакват новия лидер на БСП да разшири влиянието на партията в страната, да създаде силна лява опозиция на управляващите и да благоприятства създаването на широка лява опозиция, която да включва и други леви партии.
Излизането на АБВ от управлението и напускането на Ивайло Калфин от поста вицепремиер е било следено от 54% от българите, а одобрението на това решение е малко по-високо от неодобрението: 35% на 27%.
Оттеглянето на АБВ от властта се одобрява от хора на възраст над 59 години, от високообразовани респонденти, но и от живеещи в големи лишения и бедност, както и от жители на столицата.
Що се отнася до фигурата на бъдещия президент и изказаните очаквания и изискания към кандидатите за поста, то 51% от българите заявяват, че определящото в техния избор за президент са качествата на съответната личност.
За 31% от българите е важно кандидатът, за когото ще гласуват да бъде партийно подкрепен, а 19% предпочитат да гласуват за независим кандидат.
В успеха на самостоятелен кандидат на ГЕРБ вярват хората на възраст под 60 години, образованите и заможните респонденти, жителите на градовете и над 80% от избирателите на ГЕРБ.
В успеха на самостоятелен кандидат на БСП вярват 12% от интервюираните.
Една пета от българите преценяват, че големи шансове срещу кандидата на ГЕРБ има единствено широка коалиция, включваща леви, патриотични и центристки формации, а не тясно партиен кандидат.
Подобна коалиция е приемана добре от най-възрастните българи, както и от жителите на малките градове и на селата. Във възможностите на подобна коалиция вярват 53% от избирателите на БСП и 52% от тези на АБВ.
35% от избирателите очакват на предстоящите президенски избори БСП и АБВ да номинират обща кандидатура.
Данните от настоящото изследване не дават основание да се говори за доминиращо обществено очакване към бъдещия президент.
Да бъде социално чувствителен очакват 34% от българите, които имат право на глас, като сред тях доминират жените, хората с ниско образование, бедните, жителите на малките градове и села, предствителите на етническите малцинства, избирателите на БСП и ДПС, както и политически апатичните българи.
31% биха желали президентът да е толерантен и консенсусен. Споделящите подобни нагласи са предимно на възраст под 50 години, жители на градовете на страната и представители на етническите малцинства.
Президентът да е "човек със силна ръка" - твърд, решителен и безкомпромисен очакват 35% от запитаните, сред които доминират избирателите на ГЕРБ, на Атака и на Патриотичния фронт предпочитат да гласуват за президент.
Твърд, решителен и безкомпромисен президент избират най-често мъжете и жителите на градовете-областни центрове.
