Дистанцията между първите две партии е изключително скъсена като разликата в електоралната подкрепа между ГЕРБ и БСП през ноември е малко над 1% в полза на управляващата партия. За ГЕРБ биха гласували 21,2%, а за БСП – 19,9%.
Това показва проучването върху електоралните нагласи, проведено от изследователски център "Тренд" по поръчка на вестник "24 часа" между 6 и 12 ноември чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" сред 1004 души на възраст 18+. Проучването е представително за пълнолетното население на страната.
Данните от изследването показват ерозия в обществената подкрепа към основната управляваща партия. Скандалите около Обединени патриоти в последния месец оказват влияние върху електоралните стойности на коалицията, като те свиват своята подкрепа от 5,5% през октомври до 4,2% през ноември.
Ерозията към формациите съставляващи управляващата коалиция не се прелива към опозиционните партии, а само увеличава дела на деклариращите, че няма да гласуват. Така например БСП поддържа стабилно ниво на подкрепа от 19,7-19,9% в последните няколко месеца.
Същото се отнася и за ДСП като там 6,5% заявяват подкрепата си за партията, а измененията в последните месеци са в рамките на десети от процента.
В оценката за работата на парламента и правителство се регистрира спад на положителните оценки и ръст на отрицателните. Една пета от всички запитани оценяват положително парламента, докато 71% са на обратното мнение. Сравнително по-добри са оценките за правителството, като 28% го оценяват положително срещу 62%, които дават отрицателна оценка. При президента не се наблюдават чувствителни разлики, като при него малко над една четвърт (26%) дават отрицателни оценки срещу 59% положителни.
Покрай множеството акции на прокуратурата в последните месеци отношението към тази институция не се променя особено - отрицателните оценки превишават повече от два пъти положителните. С най-ниски оценки за работата си се ползва Висшият съдебен съвет (13%). Министерството на правосъдието събира 15% положителни оценки. Няколко процентни пункта по-висока оценка респондентите дават на работата на съда (20%), прокуратурата (21%) и Министерството на вътрешните работи (26%).
Основният проблем в съдебната система, който събира три пъти повече посочвания, в сравнение с втория в класацията, е корупцията. Липсата на независимост и политическото влияние се нарежда на второ място с 9%, следвано от бавната работа на съдебната система (7%) и неадекватното законодателство (5%).
Институцията, от която гражданите очакват действия за подобрение на съдебната система като цяло, е Министерството на правосъдието (38%), следвана от съдиите (31%), главният прокурор (28%), Висшият съдебен съвет (26%), прокурорите (24%), Народното събрание (23%) и правителството (20%).
Три четвърти от българите смятат, че политиците оказват натиск върху работата на съдебната система и само 8% са тези, които са на обратното мнение. Основният фактор, който влияе върху решенията на българския съд, са корупцията (36%) и политическото влияние (32%), докато законите и справедливостта са съответно с 10% и 4%.
На приблизително три равни части са разделени в мнението си интервюираните за това дали трябва да се увеличат, или да се намалят правомощията на прокуратурата. 31% са на мнение, че трябва да се увеличат, за да се подобрят резултатите, докато 35% са на мнение, че не трябва да се увеличават, защото и сега са достатъчни. 34% пък не знаят или не могат да преценят.
Не предизвиква изненада сериозната подкрепа за последните акции на прокуратурата срещу български бизнесмени, като 81% от всички запитани ги подкрепят, като сред тях малко над половината (51%) напълно ги подкрепят.
Само 10% остават скептични към действията на прокуратурата. Приблизително същият процент (83%) са на мнение, че прокуратурата трябва да продължи с такъв тип акции. Скептицизмът към крайните резултати под формата на ефективни присъди е огромен. 60% смятат, че няма да има ефективни присъди, докато само 16% смятат, че ще има.
