Задължителното гласуване и мажоритарният избор на част от депутатите се подкрепят от мнозинството пълнолетни български граждани, съобщава "Галъп" на базата на изследване на обществените нагласи, проведено от 29 май до 4 юни.
В същото време, премерването на потенциалната избирателна активност на националния референдум, който се планира за 25 октомври, се оказва непосилна задача за социолозите от "Галъп" заради условностите около декларативните нагласи на респондентите и липсата на активна кампания. Въпреки че 56% заявяват, че биха гласували в референдума, това не би трябвало да се приема за реална активност, уточняват от социологическата агенция.
Поради тази причина, изследователите вадят представителни резултати от "всички запитани, а не само сред отговорилите, че биха участвали в референдум".
На тази база е направен извод, че половината от всички пълнолетни българи твърдят, че биха гласували с „да" за задължителното гласуване, а малко под една трета са против. Останалите се затрудняват да отговорят.
Мажоритарният елемент се подкрепя от 2/3 от всички, около десет на сто са против, а останалите се колебаят.
Половината от българите обявяват, че биха гласували с „да" на въпрос за дистанционно гласуване по електронен път, малко под една трета са против, а останалите се затрудняват. Най-младите респонденти (между 18 и 25 г.) дават най-висока подкрепа за електронното гласуване - около 60%.
"Установените масови мнения отразяват не толкова желание за една или друга конкретна промяна в изборните правила, колкото високото принципно негодувание към политическия елит и към развитието на страната въобще", обясняват от "Галъп".
Въпросите са зададени с формулировки, свързани със самите теми на референдума, без президентската институция да е изрично намесвана, с цел да се получат отговори, в които да не е примесено и отношението към Росен Плевнелиев, който пое инициативата за допитването през октомври.
Официалната процедура по предлагането на националния референдум ще започне около юли, за да се спази тримесечния минимален срок по закон от обнародването на указа до провеждането на гласуването.
