Президентът Румен Радев призова правителството на Бойко Борисов да "материализира" визитата на руския премиер Дмитрий Медведев в София по отношение на общите инфраструктурни (енергийни) проекти.
Четири дни преди посещението на Медведев, Радев обяви, че вижда риск България да стане "заложник на чужди интереси" в сферата на енергетиката.
Изявлението на Радев се случи по време на участието му на форума Б9 в Кошице, Словакия. Групата от 9 източноевропейски държави - членки на НАТО - включва България, Чехия, Естония, Литва, Латвия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия.
"Тук съм, за да не допусна друг да решава бъдещето на българските енергийни проекти. При подготовката на срещата установих, че определени текстове на предварително изготвената декларация застрашават реализацията на важни инфраструктурни проекти от наш национален интерес и направих необходимото проблемните текстове да бъдат извадени от декларацията", обяви Румен Радев.
Официалният повод за срещата в Кошице е 70-та годишнина на НАТО и честването на 20 години от присъединяването на Чехия, Унгария и Полша към алианса. Президентите на деветте страни са обсъждали и актуалната ситуация със сигурността в Европа, защитата срещу кибератаки и разпространението на дезинформация и пропаганда. Самият формат Б9 (Деветката от Букурещ) е създаден през 2014 г. по инициатива на Румъния след кризата от анексирането на Кримския полуостров от страна на Русия, като целта му е да координира общи позиции в интерес на източноевропейските страни от НАТО преди важни преговори в рамките на Алианса или ЕС.
Според Радев обаче "инициативата се е отдалечила от замисъла си", а НАТО има "достатъчно механизми за изработване на единна политика, докато регионалният формат изостря риториката, което не кореспондира с политиката на сдържане и диалог, възприета от Алианса".
От изказването му не става ясно кои са конкретните инфраструктурни проекти, които той е сметнал за заплашени от бъдещата обща декларация на Б9. В момента България и Русия преговарят по евентуалното отклонение на газопровода "Турски поток" през българска територия и работят заедно по привличането на нови инвеститори за поредния опит за рестарт на проекта за АЕЦ "Белене".
Радев бърза да препоръча на правителството преди срещата Борисов-Медведев, за да остави впечатлението, че той води хорото. Ама не го води.
Радев нещо се е объркал. България Е заложник на чужди интереси откак престана да бъде съветска република. Но един президент няма право да го признава. Ако наистина е успял да изчисти вредни за България текстове ит декларацията на Б9 заслужава да му свали шапка целият български народ без евро атлантическите близачи. Но за това е нужно да прочетем предварителната декларация и коригирания й вариант. Кафенето не ни го предлага. Няма я и на сайта на президента, в който, ако се публикува би спечелил уважението на българите. А и гъзоблизците още не са завили на умряло. Както и да е, намесата в енергийната политика на България не се решава от Б9 а от по-високо място - от Г7.
Държавният глава Румен Радев отново лъсна като държавник, който у нас се държи като верен русофил, а пред европейските си партньори се доказва като надежден натовец. Това става ясно от подписаната преди дни в град Кошице декларация, под която стоят подписите на деветима президенти - на България, Румъния, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия. Тя стана факт след срещата им четвъртък в словашкия град Кошице. В нея ясно се призовава за засилване на военното присъствие на САЩ и Канада в страните от Източния фланг на НАТО от Балтика до Черно море. Българският държавник също е подкрепил декларацията. В преамбюла на документа ясно се посочва: „Ние, президентите на България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия потвърждаваме нашата силна решимост към колективната отбрана в духа на член пети от Северноатлантическия договор, основана на солидарността, споделената отговорност и неделимостта на сигурността на алианса. За 70 години НАТО бе основата на сигурността в евроатлантическото пространство. Организацията остава уникална рамка за общата ни колективна отбрана, трансатлантическия диалог и играе незаменима роля в защитата на нашите ценности и опазването на правата на нашите граждани и територии. Нашето членство в Алианса създаде възможност и осигури сигурност и стабилност за икономическо развитие и просперитет на нашите общества”. „Ние подкрепяме засилване на военното присъствие на САЩ и Канада в Европа, особено по източния фланг на НАТО", се изтъква в третата точка на документа. "Подчертаваме важността от присъствието на НАТО от Балтика до Черно море, за да се засили отбраната на нашите граждани и територии", се казва категорично в петата точка от декларацията. Много важна е шеста точка. В нея дословно се казва: „Оставаме загрижени от продължаващия конфликт в източна Украйна и последното напрежение в Азовско и Черно море, произхождащо от нелегалното анексиране на Крим и струпването на военни части там. Това е поредната демонстрация от страна на Русия за неспазване на международното право, нейното поведение на конфронтация и използването на военни и невоенни средства, като построяването на мост над Керченския пролив, за постигане на нейните геополитически цели. Ние сме загрижени за нарушаването от страна на Русия на Договора за унищожаване на ракетите с малък и среден обсег. Подкрепяме подхода на НАТО към Русия, базиран на сдържане и отбрана”. По необясними причини обаче, вече трети ден тази декларация, подписана от деветимата президенти - на България, Румъния, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия, не е качена на сайта на българското Президентство. В същото време българската публика трябва да се осведомява от сайтовете на държавните глави на Румъния и Словакия. Явно президентът русофил се опитва пред българското общество да се покаже по един начин и да гради образ на верен на Кремъл, като крие от обществото документи, които подписва на международни форуми, защото са насочени срещу агресивната руска политика. Пред натовците обаче Радев се представя като верен техен съюзник, който осъжда опасните руски политики. Подобно поведение българският президент демонстрира и през юни, миналата година, когато в Полша подписа документ на НАТО, в бе осъдена руската агресия срещу Украйна. В България обаче този документ не бе обявен публично.