България има шанс да излезе окончателно от системата за наблюдение на съдебната власт до средата на 2019 г. Това се казва в последния доклад на Европейската комисия за напредъка на държавата в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност.
ЕК обаче предупреждава, че "се отбелязва значително влошаване на медийната среда в България през последните години, което изправя обществеността пред риск от ограничаване на достъпа до информация и може да има негативно въздействие върху съдебната независимост при наличие на персонални атаки срещу съдии в някои медии".
"В доклада се отчита, че България продължава да отбелязва стабилен напредък в изпълнението на окончателните препоръки, които отправихме през януари 2017 г. Тези реформи са необходими за ефективната борба с корупцията и организираната престъпност. Убеден съм, че ако настоящата положителна тенденция продължи и ако напредъкът се запази трайно и необратимо, процесът по МСП за България може да бъде приключен преди края на мандата на настоящата Комисия", казва зам.-председателя на ЕК Франс Тимерманс (кандидат на ПЕС за бъдещ ръководител на комисията).
ЕК посочва, че страната е изпълнила три от шестте показателя, които бяха поставени в доклада от януари 2017.
"От Комисията се изисква наблюдението да продължи, за да се потвърди тази оценка, тъй като в някои случаи действията са в ход. България трябва да продължи да постига редовно конкретни резултати, за да консолидира отбелязания напредък. Тази положителна тенденция трябва да бъде запазена в рамките на механизма за сътрудничество и проверка и ще се нуждае от продължаващо наблюдение от страна на българските органи след приключването на МСП. Докладването по прозрачен начин от страна на българските органи, гражданският и общественият контрол ще играят важна роля при преминаването на мониторинга на вътрешно национално равнище, както и за осигуряване на необходимите гаранции, че ще продължи да се следва пътят на напредък и реформи.
Освен това в доклада на Комисията се отбелязва значително влошаване на медийната среда в България през последните години, което изправя обществеността пред риск от ограничаване на достъпа до информация и може да има негативно въздействие върху съдебната независимост при наличие на персонални атаки срещу съдии в някои медии. В по-общ план способността на медиите и на гражданското общество да изискват отчетност от властимащите в плуралистична среда, без да се оказва натиск, е важна част от основата за продължаване на реформите, обхванати от МСП, както и за по-доброто управление като цяло", се казва в съобщението.
България е под ежегодно наблюдение от страна на Европейската комисия още от приемането си в ЕС през 2007 г.
Кой как прочете доклада в България?
Правосъдният министър Цецка Цачева определи доклада като "положителен, обективен и ясно очертаващ постигнатите резултати".
"ЕК посочва, че напредъкът, постигна по всички показатели на механизма, е значителен. Три от тях - "Зависимост на съдебната система", "Правна рамка" и "Организирана престъпност" - се смятат за условно затворени. По останалите е постигнат значителен напредък, като препоръките са много близо до изпълнението", каза Цецка Цачева.
Крум Зарков от БСП постави акцента върху новия акцент в доклада на ЕК - влошаването на медийната среда в България.
"И този доклад на ЕК е предпоследен, както бяха и предишният, и по-предишният. От 6 показателя ЕК казва, че три са временно изпълнени. Интересно е тези, които не са изпълнени. Не са изпълнени изискванията за продължаване на съдебната реформа и може би най-важното - изискванията за борба с корупцията по висшите етажи на властта, и корупцията като цяло. Обръща се внимание и на това, което ЕК нарича ключова рискова област, обществените поръчки", каза депутатът от опозицията.
"Докладът ще приключи, хубаво. Но дали това ще е успех за България, или провал за мониторинговия доклад? На правителството тепърва предстои да обясни не само на ЕК и останалите страни-членки, но и на българските граждани, че живеем в страна, в която има независим и ефективен съд", каза Зарков.
