Доверието към президента Румен Радев за първите дванайсет месеца на поста е около 60%. 30 на сто от българите проявяват по-скоро недоверие, а около 10% се колебаят в мнението си за него. Това показват данните от Политически и икономически индекс на "Галъп интернешънъл".
Това на практика поставя Радев в най-благоприятната като обществено доверие стартова година от мандата на Петър Стоянов насам. Самата институция приключи 2017 г. с 56% доверие и 29% недоверие, което прави президента Радев най-популярната политическа фигура в страната. Сравнително високо доверие има и вицепрезидента Йотова.
Тенденцията от началото на 90-те до днес
Досега най-неблагоприятна откъм обществено доверие е първата година на президента Плевнелиев, а най-високи бяха стартовите равнища на доверие при президента Петър Стоянов. Сериозен фактор за подкрепата на Стоянов оказва самата политическа ситуация в края на 1996-а и началото на 1997-а година - масовите протести, политическата и икономическа криза и оставката на Жан Виденов.
От "Галъп" отчитат, че при мандатите на президентите Желев и Стоянов началото е било с по-високи нива, но с постоянен спад. При първия мандат на президента Първанов доверието е около 50%. При него обаче единствено се наблюдава покачване на рейтинга в хода на самия мандат (обикновено доверието спада в хода на мандата). Вторият му мандат обаче започна с по-висок кредит на доверие, но и с бърз спад.
Най-ниските нива на доверие в президентската институция се отчитат при Росен Плевнелиев (2012 - 2017 г.). Те обаче бяха заменени през 2017 г. от чувствително по-позитивни обществени нагласи. След избора на нов президент през есента на 2016 г. доверието започна да се повишава - както обичайно се случва при смени в тази институция, а и при смени в институциите въобще.
На този фон устойчиво високите нива на доверие в първата година на Радев – без съществени спадове – му отреждат едно от най-благоприятните места сред президентите досега.
Първите месеци на 2017 г. затвърдиха тенденцията на укрепване на доверието. След това нивата на доверие в президентската институция спряха ръста и навлязоха в период на стабилизация около и под 60% положителни оценки и около и под 30% отрицателни.
Спирането на ръста в доверието в президентската институция може да се дължи донякъде и на напреженията между президента и представители на ГЕРБ през годината, но по-вероятно е да става дума за достигане на естествени възможни "тавани" на подкрепа.
Затова и ежемесечните данни за одобрение към президента след различните електорати не показват значима щета за авторитета му дори сред привържениците на ГЕРБ - въпреки споменатите напрежения.
Президентската институция се свързва най-вече с личността на президента, но донякъде – и с вицепрезидента. Вицепрезидентът Илияна Йотова има нива на доверие около една четвърт от българите, а недоверието се колебае в стойности между 50% и 60%. Останалите се колебаят или не са чували за нея. Това я нарежда сред политиците със сравнително добри стойности на доверие.
