Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Алфа рисърч": Близо 8% разлика между ГЕРБ и ПП-ДБ

Очаква се избирателната активност да достигне рекордно ниски нива, въпреки вота 2 в 1 Снимка: БГНЕС
Очаква се избирателната активност да достигне рекордно ниски нива, въпреки вота 2 в 1

Сериозна преднина на първата пред втората политическа сила, интрига за третото място и очаквания за по-ниска избирателна активност в сравнение с предишния вот през април миналата година. Това са част от изводите, които се виждат от новото проучване на електоралните нагласи, проведено от "Алфа рисърч" преди старта на предизборната кампания.

Изследването е проведено в периода 25 април - 2 май 2024 г. със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна, като от "Алфа рисърч" са използвали стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци.

Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Тъй като изборите на 9 юни ще са 2 в 1 - парламентарни и европейски, от агенцията дават нагласите сред избирателите и за двата вота.

По отношение на предстоящите избори за Народно събрание ГЕРБ-СДС се очертава да събере най-голяма подкрепа сред всички политически сили - 25,4% сред заявилите, че ще гласуват.

На второ място остава коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ), която при евентуални избори днес би спечелила 17,5% от подадените гласове. Така разликата между първите две сили стига до 7,9%. 

Много малка е разликата между третите - ДПС (14,9%), и четвъртите - "Възраждане" (14,6%).

Над линията от 4% за влизане в парламента остават "БСП за България" - 8,5% и "Има такъв народ" на Слави Трифонов (5,2%).

С подкрепата на над 1% от решилите да гласуват остават "Солидарна България" на Ваня Григорова и Мая Манолова (2,6%), "Синя България" на Петър Москов и Вили Лилков (2,5%), "Левицата" на Татяна Дончева и Румен Петков (1,9%) и "Български възход" (1,3%).

За други политически сили биха гласували 5,6%.

От "Алфа рисърч" отчитат, че ГЕРБ-СДС и ДПС се радват с висока мобилизация на електората си на старта на предизборната кампания, като агенцията отчита, че голямото предизвикателство пред партията на Бойко Борисов ще е вотът в столицата София.

ПП-ДБ влизат в кампанията със значително отслабени позиции след краха на ротацията и последвалите публични скандали. Според оценките на социолозите коалицията губи около 200 000 гласа в сравнение с вота през 2023 г.

"Силните атаки срещу ПП-ДБ имат за ефект сплотяване на по-твърдите ѝ привърженици, но не и привличане на периферия. Тя почти не добавя гласове от други партии, напротив, "донор" е на други политически сили. Основна цел пред кампанията ѝ ще е прекъсването на този процес и връщането на поне част от загубените ѝ избиратели", отбелязват от "Алфа Рисърч".

Изравнените позиции на ДПС и "Възраждане" показват много висока степен на мобилизация на техните симпатизанти преди вота. Но докато ДПС няма конкурент в своята ниша, партията на Костадин Костадинов може да отлее гласове за "Солидарна България" и "Има такъв народ" по време на кампанията.

БСП в момента следват лек низходящ тренд, но по време на кампанията ще трябва да се конкурират с откъсналите се от нея играчи като "Солидарна България" и "Левицата".

"Разрояването на лявото и успехът на Ваня Григорова на местните избори не могат да изключат по-съществена динамика при тези политически субекти. Още повече, че и сега е налице значителен обмен на избиратели между Възраждане, ИТН, БСП, Левицата и Солидарна България. Къде в крайна сметка ще акостират избирателите, навигирайки в бурното ляво-популистко море, е трудно отсега да се каже", посочват от "Алфа рисърч".

В десния спектър по-различими позиции има единствено коалицията "Синя България" (2.5%), която също ще трябва да разчита на кампанията, за да излезе от Синя София и да постигне по-добър национален резултат.

По отношение на изборите за Европейски парламент нагласите сред твърдо решилите да гласуват в общи линии повтарят вота за Народно събрание.

И тук ГЕРБ-СДС се очертава като първа сила с подкрепа от 25,1%. Втори излизат ПП-ДБ с 18,5% от решилите да гласуват - една идея по-силна мотивация в сравнение с вота за национален парламент.

"Възраждане" се очертават трета сила с подкрепа от 14,8% спрямо 14,4% за ДПС. 8% биха гласували за листата с евродепутати на БСП, докато 4,8% - за тази на ИТН, която може да остане под по-високия праг за влизане в ЕП от 5,88%.

Подкрепата за малките партии остава идентична - "Синя България" (2,5%), "Солидарна България" (2,3%), "Левицата" (1,9%) и "Български възход" (1,2%).

Анализът на "Алфа рисърч" показва, че до голяма степен ГЕРБ и ДПС ще запазят броя на своите евродепутати. "Възраждане" ще увеличи вота на националистите, представени в предишния Европарламент от ВМРО. БСП се очертава като големия губещ, като най-вероятно три от неговите предишни мандати ще отидат към ПП-ДБ.

Един от големите въпроси преди изборите засяга избирателната активност, като според проучването на "Алфа рисърч" на парламентарния вот се очаква да гласуват между 2,6 и 2,65 млн. души, което е около 40% от имащите право на глас.

Кампанията може да увеличи техния брой, като го доближи до активността на парламентарните избори през април миналата година, т.е. около 2 700 000.

"Имайки предвид обаче негативната обществена енергия, която политическите скандали произведоха през последните месеци, е трудно да се очаква висока изборна вълна. Интригата и залогът ще се търсят основно в преразпределението на политическите предпочитания сред настоящия електорален корпус", коментират социолозите.

По отношение на активността във вота за Европейски парламент очакванията са тя да е по-слаба в сравнение с националния - около 35%, или към 2,3 млн. души, но по-висока от предишните европейски избори, когато до урните са отишли малко под 2,1 млн. граждани.

Разликата се дължи на факта, че при съвпадението на двата вида избори националният вот "тегли" нагоре и европейския.

Тук трябва да се отчете и обстоятелството, че на евроизборите не могат да участват сънародниците ни в Турция, Великобритания, САЩ и други страни извън ЕС, които обаче могат да гласуват за българско Народно събрание.

Това означава, че по всяка вероятност ще има от 3 до 5 на сто разлика между активността на двата избора.





 

Най-четените