При евентуални избори днес в парламента биха влезли шест политически формации, като разликата между първия и втория би била по-малко от един процент.
Това показват данните от проучване на "Алфа рисърч", направено между 21 - 30 септември 2020 г. сред 1031 пълнолетни български граждани като част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани на агенцията.
Според данните от проучването сред твърдо решилите да гласуват, ГЕРБ и БСП сближават позиции, като ГЕРБ продължава да води с 0,9% пред левицата (20,5% срещу 19,6%).
"Анализът показва, че парадоксалното на пръв поглед удържане на позиции от ГЕРБ се дължи на два основни фактора - ре-мобилизацията на твърдото ядро и на слабото преминаване на негови избиратели към конкурентни партии вдясно", коментират от "Алфа рисърч".
Оттам отчитат, че партията на шоумена Слави Трифонов "Има такъв народ" е сред най-печелившите от продължаващите протести, тъй като има тласък за ляво-популисткият вот за "нови" политически проекти. Въпреки това изследването показва известен спад в мобилизацията за гласуване сред неговите привърженици.
"Демократична България" запазва сериозния скок в подкрепата си от началото на протестите, но за момента без по-високо натрупване (9,4% от гласуващите). Така, тя дели 4то-5то място с ДПС, което също бележи вътрешна мобилизация и достига 9,9% подкрепа.
Над чертата от 4% за влизане в парламента остава и проектът на Мая Манолова "Изправи се.БГ", който събира подкрепа от 4,6% сред гласуващите. Малко под прага пък остават "Обединени патриоти" с 3,8% сред заявилите, че ще гласуват на едни следващи избори.
Под чертата остават плътно "Възраждане" (0,8%), "Воля" (0,3%) и партията на Цветан Цветанов "Републиканци за България" (0,2%).
Трябва да се отбележи и това, че 10,1% от твърдо решилите да гласуват все още избират кого да подкрепят, което може да пренареди редица позиции в реална ситуация на вот, коментират социолозите.
"Две са основите предизвикателства в развоя на обществените нагласи пред изборите, независимо дали редовни или предсрочни - първо, дали ще израсне силна дясна модернизационна алтернатива на ГЕРБ и второ, дали новите партийни проекти ще запазят притегателността си, когато представят новите си лица и програми", отбелязват от "Алфа рисърч".
Мненито около това какъв е най-добрият изход в момента за политическата ситуация у нас също са разнопосочни.
При условие, че 66% от анкетираните заявяват подкрепа за протестите, само 44% настояват за незабавна оставка на кабинета и бързи предсрочни избори. Общо 56% са за редовни избори, като от тях 31% смятат, че правителството трябва да продължи работата си до произвеждането им, а 25% са за експертен кабинет, който да довърши мандата.
Неяснота цари и по друг ключов проблем - каква е най-добрата алтернатива на сегашното управление? Мненията са изключително разнопосочни - не само в обществото, но и сред симпатизантите на основните политически сили.
Общо 17,6% от българите припознават в Румен Радев като политическия опонент на Борисов и смятат, че решението е в създаването на негов партиен проект. Около 15%, основно привърженици на Сл.Трифонов, са за обединение на опозицията в стил "всички срещу ГЕРБ". 9,4% от респондентите са за "лява алтернатива", като симпатизантите на БСП и Мая Манолова се колебаят между тази опция и обединение около Радев, докато 12,2% са за "дясна алтернатива". Тази опция се подкрепя от около 75% от симпатизантите на "Демократична България", но също така и от около една пета от тези на ГЕРБ и Обединени патриоти.
14,5% от избирателите, основно от средите на подкрепящите управлението партии, са на мнение, че няма приемлива алтернатива.
Конфронтацията между премиер и президент дава резултат в ръст на недоверието и към двамата. За Бойко Борисов обаче загубата на доверие е далеч по-значителна от тази за Румен Радев. Така президентът бележи слаб спад на положителните оценки (с 1,6%), критичните нарастват по-силно (с 6 процентни пункта), но все пак той запазва сравнително добро съотношение между доверие и недоверие - 42% подкрепа срещу 28,6% неодобрение.
Същевременно премиерът Бойко Борисов губи нови 3 пункта доверие спрямо юли, а недоверието спрямо него нараства с 6%. Така министър-председателят в момента се ползва с около 20,3% одобрение и 55% неодобрение, като рейтингът му е близо до нивата на К.Нинова (19,8%).
Непосредствено след тях се нарежда и лидерът на "Демократична България" Христо Иванов с подкрепа от 15,5%. От коалиционните партньори на ГЕРБ относително най-високи са оценките за Красимир Каракачанов (12,1%), но и при него, както при всички лидери от този спектър, е налице прогресивен спад в доверието.
Като цяло, традиционните играчи в политическото поле са засенчени по персонален рейтинг от други две популярни фигури, стартирали неотдавна нови политически проекти - Слави Трифонов (36% одобрение към 26.8% неодобрение) и Мая Манолова (32,9% одобрение към 33,7% неодобрение).
Коренно различна е ситуацията при лидера на третия нов проект, Цветан Цветанов, който към момента на лансирането на "Републиканци за България" стартира с 3% лично одобрение, отбелязват от "Алфа рисърч".
Протестите, сблъсъкът между институциите и засиленият медиен фокус върху корупцията увеличават ерозията на доверието към управляващите. Одобрението към правителството се установява на критичните 12,8%, а към парламента спада до 7,6%, при над 60% недоверие. Главният прокурор Иван Гешев, който зае поста с 27% подкрепа сега се ползва с доверието на 12,2% от българите, при 54,6% недоверие и критични оценки.
Българите посрещат есенно-зимния сезон със значителна доза песимизъм и несигурност. За разлика от пролетта обаче, когато страховете се концентрираха около избухналата пандемия от COVID-19, в момента най-голяма тревога буди не здравната, а икономическата и политическа ситуация.
50% очакват влошаване на икономиката в близките месеци, срещу 15.3% - подобрение. 14.9% очакват разрешаване на политическата криза, 54% - изострянето й. На този фон, безпокойството от разпространението на коронавируса отстъпва на по-заден план - 22.6% са оптимисти, 31.9% - песимисти.
Сами по себе си тези числа обаче не дават основание за оптимизъм, защото подценяването на вируса и предпазните мерки може да има бумерангов ефект - задълбочаване на здравната, а оттам - ескалация и на икономическата, и на политическата кризи.
