Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

БНБ: Бюджет 2021 подценява много рискове и може да доведе до вдигане на данъците

Според подуправителя на БНБ може да се наложи по-големи буфери, които да гарантират риска срещу по-негативни сценарии Снимка: БГНЕС
Според подуправителя на БНБ може да се наложи по-големи буфери, които да гарантират риска срещу по-негативни сценарии

Българската народна банка предупреждава, че проектът за Бюджет 2021 е изчислен при "подценени рискове" и ако бъде приет в този си вид рискува да доведе до повишаване на данъците. Въпреки изразения скептицизъм от БНБ, проектът беше приет от трите парламентарни комисии, занимаващи се с разглеждането му, съобщава БНР.

В проекторамката за бюджета за догодина има заложен дефицит от 4,9 млрд. лв., както и възможността за изтегляне на нов държавен дълг от 4,5 млрд. лв.

Изготвените разчети от финансовото министерство предвиждат дефицитът по КФП да нарастне до 5,2 млрд. лв. или 4,4% от прогнозния БВП.

"Дори да намалим от тези 4,4 процента 2,5%, които са пряко свързани с Covid пандемията, ние отново ще влезем в рамките на дефицита, който се изисква от Маастрихтските критерии", коментира финансовият министър Кирил Ананиев.

Според подуправителя на БНБ Калин Христов обаче изчислението по бюджета е направено при очакването за спад на икономиката от 3 на сто тази година и възстановяване от 2,5 на сто догодина, като тези, които са "твърде оптимистични".

"Не знаем как ще се възстановят икономиките от пандемията. Сценарият на възстановяването е нещо, което не може да се прогнозира с точност. Видно е, че в сегашната ситуация фискалната политика е единствената работеща политика. Паричната политика не е ефективна в момента, особено с тези отрицателни лихвени проценти", коментира подуправителят на БНБ.

"Проблемът е, че консолидацията и стимулирането на икономиката се прави на база макроикономически сценарий, който е подценен. Ако има ръст или спад на икономиката, той се отразява на бюджетните приходи", коментира той и допълни:

"В този смисъл е важно е да бъдат предвидени по-големи буфери, които биха поели рисковете от един по-негативен сценарий. Освен това не е ясно дали конкретни разходи, заложени в сегашния бюджет, са временни или постоянни. Ако са постоянни, има риск в даден момент да се наложи да се финансират с данъчна политика, особено при наличието на толкова ниско ниво на частни инвестиции."

"Вероятно буферите трябва да бъдат по-големи, за да се гарантира риска срещу още по-негативен сценарий, защото на практика се вижда, че не може да се прогнозира развитието на пандемията, и оттам влиянието ѝ върху икономическата активност", каза още той.

Така по думите му това може да доведе до вдигане на преките данъци върху доходите на гражданите и печалбата на фирмите, ако в следващите години бюджетът не успее да се върне към траекторията на нулеви дефицити.

Оценката на БНБ в случая е, че от най-голяма важност е това дали България ще успее да се върне към фискална консолидация и стабилни финанси с нулеви дефицити след излизане от коронакризата.

Според Христов това зависи най-вече от два фактора - дали заложеният икономически растеж за 2021-2023 г. е постижим и дали мерките за подкрепа на домакинствата и бизнеса, които се представят като временни, реално ще бъдат отменени след кризата, защото ако това не стане, консолидацията е под въпрос.

Тагове: бнб, бюджет 2021

Най-четените