Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Депутатите приеха на първо четене промените в Конституцията

Какво предвиждат промените в Основния закон за служебните правителства, главния прокурор и ВСС Снимка: БГНЕС
Какво предвиждат промените в Основния закон за служебните правителства, главния прокурор и ВСС

Със 164 гласа "за" и 66 "против" Народното събрание прие на първо четене предложените промени в Конституцията.

Преди два месеца промените не събраха необходимите 3/4 от гласовете на депутатите за продължаване към второ гласуване, но сега законопроектът, внесен от Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Десислава Атанасова и група народни представители, събра достатъчна подкрепа.

Депутатът от ГЕРБ-СДС и председател на Комисията по конституционни въпроси Радомир Чолаков обясни от паралментарната трибуна, че част от промените ще отпаднат между първо и второ четене.

Ще паднат смяната на националния празник от 3 март на 24 май, а длъжностната характеристика на главния прокурор ще бъде променена така, че да отпадне надзорът за законност над всеки отделен прокурор, което беше големият проблем, по думите на Чолаков.

Предлаганите промени в Конституцията са в правилната посока, важно е, че се създават два независими съвета - на съдиите и на прокурорите, заяви от парламентарната трибуна министърът на правосъдието Атанас Славов.

Според приетите промени парламентът няма да се разпуска, включително и при предсрочни парламентарни избори, като няма да се заседава само в периода на предизборната кампания.

Промени има в начина на назначаване на служебния кабинет, като в случая президентът ще може да избира за служебен премиер само ограничен брой лица, които към съответния момент вече заемат висша публична длъжност - председател на НС, председател на Конституционния съд или управител на БНБ.

Предвижда се разделение на Висшия съдебен съвет на два отделни органа, като единият от тях ще е административен и кадрови орган на съдиите (който ще запази името Висш съдебен съвет), а другият ще е административен и кадрови орган за прокурорите и следователите.

Според заложеното в проекта във ВСС петима членове ще се избират от Народното събрание, а председателят на ВКС и председателят на ВАС ще са членове по право. Мандатът им ще бъде 4 години и няма да могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.

В прокурорския съвет ще има десетима членове - 6 квота на Народното събрание, двама избрани пряко от прокурорите, един от следователите и главният прокурор като член по право.

Според приетото на първо четене функциите на прокуратурата ще се съсредоточат основно в наказателното правораздаване, като се ограничават правомощията на главния прокурор.

Той ще бъде назначаван от прокурорския съвет с мандат от пет години с възможност за още един.

Друго нововъведение, което предвиждат депутатите, е въвеждането на индивидуална конституционна жалба, с която всеки един български гражданин при определени условия ще има възможност пряко да се обърне към Конституционния съд.

Това ще важи за случаите, когато правата на конкретния гражданин са застрашени или уредени по начин, който не съответства на Основния закон.

Депутатите приеха, че за народен представител може да бъде избран български гражданин, който е навършил 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.

 

Най-четените