Ако сега имахме избори за парламент вместо за местна власт, в парламента щяха да влязат пет политически сили, като най-голямата борба щеше да е за третото място.
Това става ясно от данните от проучването на електоралните нагласи на социологическата агенция "Маркет линкс", финансирано и реализирано съвместно от bTV.
Изследването е проведено сред 1032 лица над 18 г. в страната в периода 26 септември - 8 октомври 2023 г. по методите на пряко лично интервю и онлайн анкета.
От него става ясно, че ако имаше избори за парламент сега, ГЕРБ-СДС биха взели първото място с подкрепа от 23,6% от всички, заявили че ще гласуват. Сред всички анкетирани процентът на доверие за формацията е 18,1%.
Смятате ли да гласувате на местните избори в неделя, 29 октомври?
Да, със сигурност ще гласувам и знам за кого.
73.4%Ще гласувам, но още се колебая за кого.
11.5%Колебая се още дали да гласувам.
2.2%Няма да гласувам.
12.9%На второ място се нареждат "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) със 17,5% сред заявилите, че ще гласуват (12,6% сред всички респонденти).
Най-интересна се очертава битката за третото място. Там една идея по-голяма подкрепа печелят ДПС - 12,4% (и 8,3% сред всички респонденти), спрямо 11,1% за "Възраждане" (9,4% сред всички анкетирани).
Последната формация, която минава бариерата от 4% е БСП, която събира подкрепата на 7,9% от заявилите, че ще гласуват на едни парламентарни избори (6,1% от всички участвали в изследването).
Под чертата остават "Има такъв народ" с 2,8% (3,4% сред всички респонденти), а за друга партия заявяват, че ще гласуват 6,1% (3,8% от всички респонденти).
Интересен момент е с дела на тези, които все още не са решили за кого биха дали гласа си - 12,8% от онези, които със сигурност биха гласували.
11% твърдо заявяват, че няма да гласуват, докато 9,7% от всички респонденти (и 5,9% от тези, които казват, че ще гласуват) биха дали вота си за опцията "Не подкрепям никого".
Според социолога Добромир Живков от "Маркет линкс" в момента се наблюдава ситуация на "застиване" сред парламентарно представените партии.
"Разликата между ГЕРБ и ПП-ДБ леко се увеличава, но остава в стабилни граници. "Левицата" остава под черта, ИТН също се колебае, поддържа ниво около 4%. При ДПС не очакваме и не наблюдаваме съществена динамика, както и при останалите политически сили. Всичко това обаче може да се промени след местния вот и да се случат размествания", обясни Живков.
Доверието към политическите фигури показва отново, че политикът с най-висок рейтинг у нас е президентът Румен Радев - 43% доверие и 35% недоверие.
Зад него се нареждат лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов - 25% доверие и 60% недоверие и премиерът Николай Денков - 24% одобрение и 52% неодобрение.
С по 16% одобрение се ползват финансовият министър и съпредседател на ПП - Асен Василев (64% негативни оценки), лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ (68% неодобрение) и лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов (62% недоверие).
По 15% положителни оценки събират другият съпредседател на ПП - Кирил Петков (при 70% негативни реакции) и лидерът на "Да, България", част от ДБ, Христо Иванов (60% недоверие).
С по 13% подкрепа са лидерът на БСП Корнелия Нинова (67% недоверие) и лидерът на "Има такъв народ" Слави Трифонов (63% недоверие).
Според проучването сред институциите най-голямо е недоверието към Народното събрание - 63% (15% доверие). Следват съдът и прокуратурата с 59% и 58%, съответно с 14% и 15% одобрение. На четвърто място е правителството с 53% неудовлетворение при 21% доверие.
По думите на Добромир Живков обаче има плавно нарастване на доверието в правителството и към основните политически фигури.
"Този кабинет стартира с много ниска точка на доверие изцяло в институциите и политическия елит. В известна степен е нормално да виждаме подобрение. Има успокояване в нацията", коментира Добромир Живков.
От "Маркет Линкс" правят оценка и за подкрепата на предлаганите конституционни промени. Там най-голяма подкрепа събира идеята за ограничаване на правомощията на главния прокурор - 54% от анкетираните застават зад нея.
Ограничаването на мандата на кметовете само до два също се радва на подкрепата на над половината българи - 53% заявяват одобрението си за такава мярка.
Относно ограничаването на правомощията на президента 36% са съгласни, но 45% застават на противоположното мнение.
Най-рязко е неодобрението за смяната на националния празник 3 март - 75% са против, докато едва 16 на сто имат желание за такава промяна.
