Управляващото мнозинство оттегли предложението за увеличаване на тавана на държавния дълг с до 3,8 млрд. евро, което беше внесено между първо и второ четене на промените в т.нар. удължителен бюджет.
Решението беше обявено по време на заседание на временната парламентарна комисия по бюджет и финанси, след като идеята предизвика остри политически и експертни критики.
Председателят на комисията Константин Проданов от "Прогресивна България" заяви, че предложението се оттегля след разговор с финансовия министър Гълъб Донев и заради възраженията срещу начина, по който се прави опит за увеличаване на дълга, предава bTV.
По думите му темата ще бъде върната на по-късен етап от Министерския съвет с необходимата финансова обосновка и при спазване на законовите процедури.
Идеята за новия дълг беше обявена в началото на седмицата и предвиждаше държавата да получи възможност да поеме допълнителни заеми преди приемането на редовния бюджет за 2026 г. Именно това стана повод за критики от страна на опозицията.
Бившият финансов министър и депутат от ГЕРБ Теменужка Петкова заяви, че подобен ход противоречи на Закона за публичните финанси, тъй като при липсата на приет годишен бюджет държавата може да поема дълг единствено за рефинансиране на стари задължения.
Според нея параметрите на държавния дълг трябва да се определят от Министерския съвет и Министерството на финансите в рамките на бюджетния закон, а не чрез преходни разпоредби към други нормативни актове.
Подобна позиция изрази и бившият финансов министър Асен Василев, цитиран от "Сега". Той предупреди, че ако процедурата не бъде спазена и се заобиколят стандартните етапи за вземане на подобно решение, "Продължаваме промяната" е готова да сезира Конституционния съд.
От "Демократична България" също разкритикуваха предложението. Мартин Димитров посочи, че липсват конкретни финансови разчети и план за ограничаване на разходите и дефицита. Според него управляващите предпочитат да финансират бюджета чрез нови заеми вместо чрез реформи и оптимизация на разходите.
Въпреки оттеглянето на предложението за дълга, управляващите запазват други спорни текстове в законопроекта. Сред тях са премахването на ковид добавката за новоотпуснатите пенсии и намаляването на държавната субсидия за политическите партии.
На същото заседание бюджетната комисия одобри на второ четене и промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтени продукти.
С тях се разширяват правомощията за контрол върху т.нар. особен търговски управител в дружества от критичната инфраструктура на страната.
Предвижда се той да представя ежемесечни отчети пред министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, както и да бъде въведен допълнителен съдебен контрол върху сделки с акции, дялове и имущество на подобни дружества.
Според вносителите целта е да се ограничат рисковете от злоупотреби и да се засили защитата на стратегически важни компании.
Оттеглянето на предложението за новия дълг не означава, че управляващите се отказват от възможността за допълнително финансиране чрез заеми. Засега обаче те правят крачка назад и ще трябва да представят конкретни разчети и мотиви, ако поискат отново увеличение на тавана на държавния дълг.
