Правителството предлага Бюджет 2026 с дефицит от 5,7% от БВП, което се равнява на около 7,2 млрд. евро, като целта е той постепенно да бъде намален до 3% през 2028 г. Това стана ясно при представянето на финансовата рамка от вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев.
Според разчетите приходите в бюджета през 2026 г. ще достигнат 49,56 млрд. евро, докато разходите ще бъдат 56,8 млрд. евро.
За покриване на недостига държавата ще поеме нов дълг, а общият държавен дълг се очаква да достигне 37,7 млрд. евро или около 30% от БВП още през следващата година.
Донев подчерта, че държавните финанси са изправени пред сериозни предизвикателства заради натрупани през последните години дисбаланси, породени от бърз ръст на разходите за персонал, социални плащания и компенсации, без съответно увеличение на приходите.
"Не става дума за игра на дефицит. Дефицитът е реален и е прекомерен", заяви финансовият министър.
Въпреки тежката ситуация кабинетът уверява, че няма да намалява доходи и няма да отнема вече придобити права. Премиерът Румен Радев също подчерта, че "няма да понижаваме нито с евро доходите на работещите", като единственото изключение ще бъдат възнагражденията на част от ръководствата и бордовете на държавни предприятия.
Какви мерки предвижда бюджетът
Основната идея на правителството е да намали дефицита чрез комбинация от ограничаване на разходите, увеличаване на приходите и мерки срещу сивата икономика.
Сред най-важните приходни мерки е увеличаването на максималния осигурителен доход от 1 август 2026 г. до 2300 евро. От нея се очакват около 90 млн. евро допълнителни приходи.
Планира се и увеличение на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии, което трябва да донесе още около 40 млн. евро.
От 1 август ще влязат в сила и по-високи винетни такси. Те ще бъдат увеличени с 30%, а едновременно с това ще бъде разширен обхватът на тол системата. Очакваният ефект е допълнителни 53 млн. евро приходи.
Предвиждат се и промени в облагането на хазартния сектор. Комисионите на посредници и т.нар. афилиейт оператори ще бъдат облагани с окончателен данък от 10%, като очакваният ефект е около 100 млн. евро годишно.
По думите на заместник-министъра на финансите Людмила Петкова приходните мерки включват още засилен контрол върху електронната търговия, стоките с висок фискален риск и цялата верига за доставки на горива чрез дигитални системи за проследяване.
От 2027 г. се предвижда и въвеждане на задължително електронно фактуриране за всички вътрешни доставки.
Борба със сивата икономика
Правителството поставя особен акцент върху ограничаването на сивия сектор, който по оценки достига 34,5% от БВП.
Сред секторите с най-висок дял на неформална икономика са туризмът, строителството, търговията, развлеченията и земеделието.
При хазарта се предвиждат допълнителни мерки срещу нелегалните оператори, включително блокиране на плащания към тях, спиране на достъпа до сайтовете им и създаване на динамичен списък на незаконните платформи.
Какво се променя за държавните служители
Една от най-обсъжданите мерки е поетапното въвеждане на лични осигурителни вноски за държавните служители.
От 1 август 2026 г. за служителите по Закона за държавния служител и съдебната система ще бъде въведено съотношение 80:20 между работодател и служител. От началото на 2027 г. то ще стане 60:40, както е при останалите работещи.
Същият модел постепенно ще бъде приложен и за служителите в секторите сигурност и отбрана.
От Министерството на финансите подчертават, че нетните възнаграждения ще бъдат компенсирани и реално намаление на доходите няма да има.
Без замразяване на минималната заплата
Финансовият министър отхвърли твърденията, че правителството планира замразяване на минималната работна заплата. Размерът ѝ за 2026 г. остава определен по действащия механизъм, а през следващата година държавата, синдикатите и работодателите ще изработят нова формула за определянето ѝ.
В същото време кабинетът планира да премахне автоматичните механизми за индексация на редица възнаграждения в публичния сектор. Ще бъдат ограничени и възнагражденията на изборни длъжности, както и на ръководствата на държавни дружества с над 50% държавно участие.
Според разчетите само от тази мярка ще бъдат спестени около 564 млн. евро.
Инвестиции и общински проекти
Въпреки ограниченията в разходната част правителството обещава да запази капиталовите инвестиции.
Общият размер на капиталовите разходи е 9,36 млрд. евро, като над 5,3 млрд. евро са свързани с европейско финансиране и проекти по Плана за възстановяване и устойчивост.
Продължава и инвестиционната програма за общините. За нея са предвидени над 1,1 млрд. евро, а допълнително са осигурени около 600 млн. евро за разплащане на натрупани задължения към местната власт.
Премиерът Румен Радев заяви, че правителството няма да допусне общините да останат с "разкопани улици и незавършени проекти" само за да бъде постигнат по-нисък дефицит.
Орязване на обществени поръчки и административна реформа
Сред мерките за намаляване на разходите е и спирането на обществени поръчки за над 500 млн. евро, които според кабинета носят висок корупционен риск или имат съмнителен обществен ефект.
Паралелно ще продължи реформата в държавната администрация. Правителството обаче отхвърля идеята за масови съкращения.
"Масови уволнения и чистки без обоснован анализ няма да правим", заяви Радев, като подчерта, че администрацията е необходима за изпълнението на ключови държавни политики.
Каква е философията на бюджета
Според премиера Бюджет 2026 бележи промяна в подхода към публичните финанси.
"Нашето най-голямо предизвикателство не е огромният дефицит, а заложената в последните парламенти философия на бюджетиране, изразяваща се в стремеж към неудържим ръст на разходите", заяви Радев.
По думите му новият бюджет се основава на три принципа - ограничаване на неефективните разходи, увеличаване на приходите и създаване на по-добри условия за инвестиции и икономически растеж.
Заложените макроикономически прогнози предвиждат средногодишна инфлация от 3,6% и икономически растеж от 2,9% през 2026 г. Правителството признава, че страната ще премине през труден период, но е убедено, че чрез постепенно фискално оздравяване дефицитът може да бъде върнат под европейската граница от 3% до 2028 г.
Остри политически реакции
От опозицията посрещнаха представената бюджетна рамка с тежки критики.
Мартин Димитров от "Демократична България" акцентира на това, че "Прогресивна България" предлага рекорден дефицит, какъвто не е имало от времето на Жан Виденов.
"Дефицит от 5,7% не е имало от времето на Жан Виденов. Това е много опасна плоскост: нарастващ дефицит, нарастваща инфлация и намаляващ растеж на икономиката. След всичко това ще последва повишаване на данъците, за да се овладее ситуацията. Това е опасният сценарий, който в момента създават от "Прогресивна България", коментира той.
Димитров е категоричен, че това е резултат от факта, че управляващите не представят достатъчно амбициозни мерки за съкращаване на разходите. "Няма адекватни политики за спиране на източването на бюджета, няма план за действие и реформи."
Според съпредседателя на "Да, България" Божидар Божанов единствените реформи, които управляващите предлагат, са тези, които предложи опозицията, свързани с плащането на осигуровките от държавните служители. "За сметка на това още от 1 август се натоварва бизнесът с увеличение на максималния осигурителен доход."
Лидерът на "Продължаваме промяната" (ПП) Асен Василев разкритикува представените параметри на проекта за Бюджет 2026.
"Основните параметри на проектобюджета, който предлага Гълъб Донев, са по-скандални от тези на бюджета, който свали кабинета "Желязков", написа Василев в профила си във Facebook.
Той посочи, че от партията ще направят подробен анализ, след като се запознаят с текстовете на законопроектите за държавния бюджет, бюджета на държавното обществено осигуряване, бюджета на НЗОК и тригодишната бюджетна прогноза.
"Ще коментираме проектобюджета подробно, когато се запознаем с текстовете на проектозаконите за държавния бюджет, за бюджета на ДОО, бюджета на НЗОК и тригодишната прогноза", заяви Василев.
По думите му през последните дни са били представяни различни числа и намерения във връзка с бюджета.
Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов определи Бюджет 2026 като пълна катастрофа.
"Защото презпоследните дни чуваме различни числа и намерения през няколко часа", допълни той.
