Близо половината от пълнолетните българи са на мнение, че местните избори, които се проведоха в края на октомври и началото на ноември, не са били честни.
Това става ясно от новото проучване на обществените нагласи на българите на Изследователски център "Тренд", проведено по поръчка на "24 часа".
Изследването е проведено сред 1006 пълнолетни български граждани в периода между 11 и 18 ноември по метода на пряко полустандартизирано интервю "лице в лице". От "Тренд" дават максимално допустима стохастична грешка до 3,1%.
Данните от проучването показват, че докато 47% от българите са на мнение, че вотът за местна власт не е бил честен, едва 19% са на мнение, че изборите са се провели честно, като този дял е по-висок сред електората на "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) и ГЕРБ.
Избирателите на ДПС са разделени по темата, докато мнозинството от гласуващите за БСП и "Възраждане" определят изборите като нечестни.
Превес има усещането, че местните избори няма да доведат до промяна - това споделят 44% от българите. 29% са оптимисти, че тяхната община ще се развива в положителна посока след местните избори, а други 16% мислят, че бъдещето на общината им ще бъде по-лошо.
Една трета от българите са на мнение, че отмяната на машинното гласуване за първия тур на местните избори е направила изборите по-нечестни. Сходен дял (32%) смятат, че това не е оказало влияние върху честността на вота.
Само 11% мислят, че това е направило изборите по-честни.
Мнозинството от българите (59%) смята, че смесеното гласуване с възможност за избор между хартия и машина трябва да се запази. Малко над една пета (21%) са на мнение, че е добре да се премине към изцяло машинен вот, докато 11% са за изцяло преминаване към гласуване с хартиена бюлетина.
Що се отнася до личните предпочитания, 41% посочват машинно гласуване, а 25% гласуване с хартиена бюлетина. 30% са на мнение, че методът няма значение за тях.
От "Тренд" отбелязват, че при този въпрос се наблюдава съществена поколенческа зависимост - мнозинството от хората до 50 г. изразяват предпочитание към гласуването с машина, докато при избирателите над 70 г. над две трети посочват хартиената бюлетина.
С машина предпочита да гласува мнозинството от избирателите на ПП-ДБ и Възраждане, а в най-голяма степен с хартия предпочитат да упражняват правото си на глас симпатизантите на БСП, следвани от тези на ДПС.
Данните от изследването показват, че местните избори не са оказали съществено влияние върху електоралната картина в страната.
ГЕРБ остава първа политическа сила с подкрепа от 24,7% сред гласуващите, следвана от ПП-ДБ със 17,9%.
"Възраждане" запазва третата си позиция с подкрепа от 15,4% сред гласуващите. Четвъртият в подредбата е ДПС (13,3%), а петото място остава за БСП (9,4%).
Към момента "Има такъв народ" (ИТН) запазва позицията си на ръба на парламентарната бариера с 4,4%.
"Български възход" и "Левицата" се радват на подкрепа от около 2% всяка.
Не се регистрира ръст в желанието за предсрочни парламентарни избори. Нагласите през ноември се запазват близки до тези от последните месеци - 30% искат нови избори, а 47% твърдят, че такива не са необходими.
По отношение на доверието в институциите, Народното събрание остава с традиционно ниски нива на положителна оценка - 14%.
Регистрира се лека ерозия в положителните оценки на правителството от 22% през септември и октомври до 20% през ноември. Отрицателните оценки се покачват с 5% за един месец, достигайки до 71%.
