Месец и половина преди предсрочните парламентарни избори вече имаме оформяща се картина на нагласите на българите за вота.
От началото на февруари досега общо пет социологически агенции са публикували официалните си проучвания, като в тях има множество общи моменти.
В този текст описваме кои са водещите тенденции според социологията, както и къде различните агенции се разминават.
Данните за този текст сме взели от изследвания на "Маркет линкс" (с терен на проучването 7-13 февруари), "Мяра" (9-15 февруари), "Тренд" (12-18 февруари), Центъра за анализи и маркетинг (17-24 февруари) и "Алфа рисърч" (23 февруари - 2 март).
Ето и нагледно резултатите от тях:
| Партия / Изследване | Маркет линкс (7.02.-13.02) | Мяра (9.02.-15.02.) | Тренд (12.02.-18.02.) | ЦАМ (17.02.-24.02.) | Алфа рисърч (23.02.-2.03.) |
| Прогресивна България | 25,60% | 33,30% | 32,70% | 33,70% | 32,60% |
| ГЕРБ-СДС | 15,40% | 18,90% | 20,40% | 18,90% | 19,70% |
| ПП-ДБ | 12,50% | 12,70% | 10,90% | 13,20% | 12,60% |
| ДПС-НН | 10,50% | 10,70% | 10,50% | 10,30% | 9,60% |
| Възраждане | 4,50% | 6,80% | 7,80% | 8,10% | 6,40% |
| БСП - ОЛ | 2,30% | 3,70% | 3,80% | 3,60% | 3,60% |
| МЕЧ | 2,50% | 3,90% | 3,60% | 3,50% | 3,50% |
| Величие | 1,70% | 2,30% | 1,60% | 1,20% | 1,80% |
| ИТН | 1,50% | 2,10% | 2,50% | 1,20% | 1,60% |
| АПС | 0,40% | 1,90% | 1,70% | 0,50% | 1,20% |
| Друга | 3,10% | 3,70% | 4,50% | 7,40% | |
| Не съм решил | 18,40% | ||||
| Активност | 56% | 51,50% | 59% | 68% | 55,10% |
| Обем на извадката | 1019 души | 812 души | 1002 души | 1010 души | 1000 души |
Важно е да се отчете, че резултатите на "Маркет линкс" отчитат отделно хората, които казват, че ще гласуват, но все още не са решили за кого. Затова и процентите при политическите сили са толкова по-ниски.
Какви са обаче основните изводи, които могат да се направят от тези проучвания?
Пет сигурни партии в следващото Народно събрание и още две на ръба
И петте проучвания показват една и съща картина, що се отнася до това кой влиза в следващия парламент и кой остава под линията.
Общо пет политически сили: "Прогресивна България" около Румен Радев, ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ), ДПС-Ново начало и "Възраждане" показват идентични резултати, които са значително над прага за влизане от 4%.
Под чертата, но все пак с живи шансове да се класират за парламента са БСП и МЕЧ на Радостин Василев, като при тях предизборната кампания ще е от голямо значение.
Останалите политически сили, включително "Има такъв народ" (ИТН), "Алиансът за права и свободи" (АПС), "Величие" поне към момента изглеждат сигурни, че ще останат вън от следващия парламент.
Убедителна преднина за Румен Радев
Изследванията и на петте агенции единодушно показват бившия президент като победител на предстоящите избори, при това със солидна преднина, която на места стига до над 15% (в проучването на "Мяра") пред втората сила - ГЕРБ-СДС. Въпреки това в нито едно проучване формацията на Радев не печели толкова, че да може да си гарантира самостоятелно управление.
Според социолозите "Прогресивна България" на практика "краде" вот от всички политически сили (или почти всички).
Предвид все още огромните неясноти около Радев, тези резултати са по-скоро знак за желанието за промяна в обществото, отколкото категорична вяра за проекта на бившия президент. Последно подобен ефект видяхме, когато през 2021 г. бившите служебни министри от кабинета "Янев" Кирил Петков и Асен Василев обявиха своята партия "Продължаваме промяната".
БСП и МЕЧ в борба да "прескочат трапа"
Това ще е един от важните моменти на вота - дали двете политически сили ще оцелеят и ще успеят да се закрепят и в следващото Народно събрание. Причината е, че присъствието им или отсъствието им ще има пряко влияние върху сложността да се състави мнозинство и правителство.
Както БСП, така и МЕЧ се оказаха сред "донорите" за новата политическа сила на Радев. Неговата близост до електората на БСП още повече отслабва и без това изтощената от години лошо управление "столетница".
Междувременно формацията на Радостин Василев попада в много подобен профил с този на "Прогресивна България" - срещу статуквото, срещу ГЕРБ и ДПС. За разлика от МЕЧ обаче коалицията около бившия президент има много повече тежест.
Въпреки това за двете формации има два фактора, които биха могли да помогнат за оцеляването. От една страна това е близостта им до бариерата - много по-лесно е да мотивираш избирателите си да те подкрепят пак, когато всеки един глас би имал тежест за каузата ти.
От друга, сигурната (поне засега) победа за Радев би могла да мотивира някои гласоподаватели да дадат подкрепа за по-малка политическа сила, която би била съюзник на бившия президент в един следващ парламент.
Потенциалната по-висока избирателна активност обаче само може да направи мисията на БСП и МЕЧ по-трудна. Колкото по-малко хора гласуват, толкова по-лесно ще е за малките партии да влязат в парламента.
Потенциална борба за третото място
Ако изобщо някъде в тези данни има потенциал за изборна надпревара, то това е при третото място, където ПП-ДБ и ДПС на Делян Пеевски са с близки резултати. Този сблъсък вероятно ще се изостри още повече, предвид факта, че формациите активно не се понасят и се определят една-друга за "големия проблем" на България.
Най-вероятно именно по тази линия можем да очакваме и скандалите в предизборната кампания - от разкрития за купуване на гласове до атаки срещу служебното правителство.
Целта на ПП-ДБ ще е да се опитат да мотивират силната обществена енергия около протестите през декември срещу правителството на Росен Желязков. Делян Пеевски и компания пък ще опитат да консолидират напълно старите сили около ДПС преди разцеплението с АПС.
Все още нищо не е решено напълно
Именно тук обръщаме внимание и на това, което показва проучването на "Маркет линкс" в частта му на "Все още не съм решил" - общо над 18% от анкетираните там казват, че ще гласуват, но все още не са взели решение за кого.
Макар сегашните изследвания да звучат точно и ясно, по традиция у нас една голяма част от хората решават за кого ще дадат вота си по време на предизборната кампания и дори по време на последните дни от предизборната кампания.
Тепърва в нагласите на избирателите ще се усещат ефектите от управлението на служебния кабинет, на кампаниите на партиите и скандалите, които ще излизат.
