Полупразни рафтове по магазините, финанси на привършване и никакъв достъп до лекарства в условия на пандемия от COVID-19. Това са условията в руското село Уакит, намиращо се в североизточната област Бурятия, които от 10 септември до сега са останали без редовните си доставки.
Уакит е разположено в изключително изолирана област, на 350 километра от най-близкия град, и при трудно проходими пътища, които не позволяват наземното предвижване. Единственият начин за жителите от селото да се снабдяват както с хранителни продукти, така и с медикаменти, е чрез въздушен транспорт.
Но след катастрофата със пътническия самолет L-410 край Иркутск от 12 септември тази година и този им път до снабдяване със стоки беше отрязан, а причината е, че компанията, собственик на самолета, е същата, която осъществява редовните чартърни полети с доставки до Уакит.
Инцидентът, при който загинаха 14 души, провокира сериозен трус сред руските авиолинии, тъй като се оказа, че в "Сила", чиято собственост е L-410, работят пилоти с изтекли разрешителни, а самолетите им от години не са минавали технически преглед.
Редицата открити пропуски при изпълнението на полетите на компанията наложи пълното им преустановяване, но и след това на пръв поглед разумно решение на властите, отново имаше губеща страна.
Жителите на Уакит, голяма част от които пенсионери, посрещнаха последната си пратка от продукти и медикаменти на 10 септември. На същата дата получиха и пенсиите си и поне за момента няма изгледи да има нови преводи.
В това време парите се изчерпват, а голяма част от храните в трите магазина на селото са дефицит. Трудно се откриват колбаси, плодове, зеленчуци. Пред привършване са и захарта, солта и брашното, а нови доставки не се очакват преди 10 октомври.
Същата е и ситуацията с лекарствата в аптеката и санитарния пункт, като никой не дава обещания на деветимата болни, че скоро ще има ново зареждане на медикаменти.
Със счупен крак 81-годишната София Каратаева е принудена да търпи зарастването на костта си без обезболяващи, а пред вестник "Сибирь Реалии" разказва, че това не е първият път, в който селото остава без медицински услуги.
"И с полети и без полети, условията тук са, че ако ти се случи нещо наистина сериозно, по-добре е да умреш. Предишната самолетна компания изпълняваше само 3 полета за цял месец, а чартърите не побираха повече от 8 души. Тоест, можеше да си събереш багажа и да чакаш, но пак да не отидеш до болницата в града", разказва София.
Други жители на селото допълват, че авиопревозвачът често е намирал оправдания, за да не изпълнява курсовете си по график като неподходящите метеорологични условия и липсата на достатъчно пилоти, които да се качат на самолетите, а при отменен полет, компанията така и не им възстановявала парите.
Качеството на услугите на вече бившата авиокомпания обаче не са единственото, от което жителите на Уакит недоволстват. По техни думи изолацията на селото им е дала свобода на действие за търговци-спекуланти, чиито продукти се доставят по магазините.
Руснаците от този отдалечен край са забелязали, че цените на стоките в техните магазини са до три-четири пъти по-високи в сравнение с тези от най-близкия град Чита, а за място, където средномесечният доход е 20 000 рубли (около 450 лева), а по-скъпото не се преглъща лесно.
Многобройните оплаквания към регионалните власти за тези пропуски не са довели до каквито и да е промени.
Последният път, когато жителите на Уакит се срещат лично с представител на държавата е, при посещението на член на управляващата партия "Единая Русия", който идва в селото, но не за да чуе проблемите му, а за да донесе бюлетини за предстоящите избори.
С придружаващата ги полиция избирателните листи са оставени заедно с няколко предизборни агитационни материала за партията на Владимир Путин.
След гласуването резултатите от вота са съобщени по телефона и с това присъствието на властите в района е приключило.
Областният управител на Бурятия Николай Козирев не вдига на оставения в сайта телефон, а кметът на селото е неоткриваем.
Никой не може да каже на стотиците възрастни хора кога ще се вдигне наложената блокада, която ги лишава от храни и лекарства. А за да оцеляват мнозинството от тях разчитат на близките си, които със свои средства ги посещават и им носят необходимото.
"Единственото, което ги интересуваше, е "Единна Русия" да спечели. Е, направиха го. А какво ще стане с нас от тук нататък? Оставени сме да се справяме сами и да се примиряваме, че и така се живее в някои краища на Русия", казват още жителите на селото.
