"След като се прибрах от Гърция се чувствах толкова зареден, колкото не съм се чувствал след нито една почивка през живота си. Чувствах се, сякаш мога да преобърна света", казва Цветан Иванов.
Младият мъж, който по професия е зъболекар, не е бил в Гърция на море. Преди около месец е участвал в Hellenic Mountain Race в южната ни съседка - колоездачна надпревара в тежък терен и при тежки условия. "Дори не бих го нарекъл състезание с другите участници, защото най-вече се състезаваш с психиката и волята си", казва Цветан.
Изпитанието - особено като за любители - е брутално.
Иванов, както и останалите участници, трябва да изминат 900 км в планински терен с общо 30 000 метра денивелация, или няколко Евереста, по чакъл, каменни пътеки и за разкош - асфалт.
За сравнение, най-тежките етапи в големите многодневни професионални колоездачни обиколки са с по 5-6000 метра денивелация.
За разлика от тях обаче, надпреварата в Гърция е от един-единствен етап, т.е. печели този, който пръв измине 900-те километра - след старта часовникът не спира.
В състезанието няма награди, или поне не материални, а за да е още по-изискващо, няма и никакъв съпорт. Kолоездачите нямат право на външна помощ - вода, храна, дрехи или каквото и да било носят сами, на колелетата.
Организаторите дават максимум 7 дни за завършване на маршрута. Цветан се справя за 4 дни, 10 часа и 19 минути, и заедно с Димитър Михайлов - още един състезател от България, се класират на първо място в отборната надпревара.
За това време Цветан спи общо около 9 часа и кара по 18 часа на ден.
Самостоятелно се класира на 11-то място, но за него не това има значение, а че е преодолял маршрута и себе си. "Никога не съм се подлагал на нещо подобно. Правил съм Ком-Емине с колело, различни планински маршрути, но никога не съм очаквал, че се забъркам в нещо такова", казва Цветан.
"Такова" включва и допълнително изпитание - изключително лошо време, с гръмотевични бури. "Единия ден ни валя над 100 км в най-високата част на планината, на около 1500-1800 метра", спомня си той.
••• Какви инициативи за живот на две гуми има в други държави:
За да стигне дотук, Цветан започва като всички - с колело из родния град, и постепенно се насочва към планинското колоездене и този тип състезания, отново като повечето хора, които искат малко - или повече - натоварване извън придвижването в града.
Което е обяснимо - страната ни е планинска, но и няма особени традиции в масовото, любителско колоездене на шосе и никаква инфраструктура за целта.
Тоест - огромната част от любителските надпревари са по планинско колоездене.
За да се организира състезание на шосе, са необходими огромна логистика и разходи за плащане на затварянето на пътя за друг трафик и ангажиране на полиция. Това е по-сложно и води до по-големи такси за участниците. Докато за все по-масовите и популярни планински надпревари логистиката е далеч по-лесна.
"У нас като кажеш, че караш колело, всеки си представя, че караш планинско колело", пояснява Цветан.
Точно защото е по-достъпно, планинското любителско колоездене у нас се радва на разцвет.
Така е и с карането на колело изобщо - вижте повече във видеото:
"В последните години почти всеки уикенд от средата на април до средата на октомври е запълнен с едно или повече състезания по планинско колоездене, често комбинирани с бягане, като много от тези прояви пораснаха много като брой участници", казва Любомир Ботушаров, собственик на сайта mtb-bg.com за планинско колоездене.
Най-голямото състезание у нас е "Витоша 100", с над 1700 участници през 2025 г., но състезания като "Спици и бодли","Търново Ултра" и други вече редовно събират по няколкостотин участници.
"Дори сравнително нови събития или пък в по-отдалечени спрямо София райони се радват на поне стотина участници или дори повече, а преди 15 години това щяха да бъдат доста респектиращи числа", казва Ботушаров, който също е запален по този спорт.
Наблюденията му сочат, че с подобни темпове расте интересът и при децата.
Например състезанието по спускане Teteven Kids DH тази година е събрало 250 участници. На детските стартове в рамките на "Спици и бодли" също е имало страшно много деца.
Не всички ще стигнат до нивото на Цветан Иванов, не е и нужно. Но могат да почерпят от неговата мотивация. Той също ходи на част от българските състезания, има победи, карал е и в Алпите, но за момента смята за най-стойностната си победа преодоляването на маршрута в Гърция. И себе си.
"Не смятах, че това нещо може да се завърши, в един момент бях пред отказване, защото ми идваше в повече. Като ме заваля за трети път си казах "Какъв е смисълът?", спомня си той.
Започва да си събира багажа, на 2100 метра височина, насред дъжд и гръмотевици, облича всичко, което носи, увива около себе си бивачното фолио, което носи вместо палатка, но тогава намира смисъла да продължи. Дава си сметка, че се е подготвял близо година за това състезание, мечтал е за него, обмислял го е, и трябва да го завърши, защото догодина може да не му се отвори подобна възможност.
"В този момент осъзнаваш, че волята и това, което ти диктуваш от главата към тялото, е най-ключовото", казва той.
И все пак - само с воля не става.
Цветан казва, че няма специална диета, но слуша тялото си. Старае се да кара колело всеки ден със специфични тренировки, въпреки че ходи на работа в зъболекарския кабинет ежедневно.
И, колкото и невероятно да звучи, в Гърция, въпреки че гори по 12 000 калории на ден, не е използвал нито един гел - начин на хранене по време на каране, до който прибягват повечето любители. Вместо това яде обикновена, ежедневна храна и вафли от местните магазини.
Доста любители обаче може би прекаляват с високотехнологичната фиксация - и по екипировка, и по измерване, и при храненето.
Доколко, според Цветан, взирането в техническата част е оправдано, когато става дума за каране на колело за собствено удоволствие, а не за високи постижения?
Малко, смята той. За състезание като това в Гърция екипировката е изключително важна, защото без нея няма да оцелееш сам. Важно е и да се храниш и да си набавяш това, което губиш с подобно усилие. Цветан например си носи електролитни таблетки, за да компенсира загубените соли. Но това е защото трябва да кара отново и на следващия ден.
"Но ако отиваш на "Витоша 100", не гониш призови места и рекордно време, а искаш да завършиш - не ти трябват гелове и можеш да се оправиш с най-обикновена храна", смята той. Можеш спокойно да се изразходваш напълно, защото на другия ден ще си почиваш.
••• По темата с колоезденето в София сме писали още през 2021 г.:
Естествено, за човек като него това не е краят, а вероятно началото на серия от още по-брутални трасета и предизвикателства.
Мечтата му е да отиде на подобно приключение, но в... Киргизстан.
Цветан е карал по европейски маршрути в Алпите, но подобно "утъпкано" трасе не му е интересно. Киргизстан е високопланинска страна, с почти 2800 метра средна надморска височина и е доста диво място. Затова от години иска да кара на високо именно там.
След като успява в Гърция, разбира, че и азиатската страна не е толкова невъзможна. Вече е открил и подобно състезание, но по-тежко - с 2000 метра дължина, и се надява това да е следващата му надпревара.
За някого подобно нещо вероятно е доста отвъд и нормалното, и разумното. Но за Цветан това е удоволствието - да е на непознати места и да се зарежда от преодоляването на себе си. А ние можем само да му стискаме палци.
