След като Мат Бъкнър е изгонен от Харвард, заминава при сестра си в Лондон и още в първия си ден в английската столица се натъква на хулиганска футболна групировка. Нататък следват мрачни британски улични пейзажи, стотици литри бира, свирепи битки и няколко страхотни песни за саундтрак.
Всички сме гледалия култовия "Green Street Hooligans" - може би най-известния филм за футболни хулигани в света. Мнозина биха казали, че отстъпва по автентичност на "The Firm" или "Football Factory", но като художествена стойност е класика в жанра.
Показателно е, че в средата на миналото десетилетие "Green Street" се превърна в явление и бе гледан от хора, които не можеха да различат Роналдо от Раул и със сигурност преди това не знаеха за съществуването на отбор с името Уест Хем.
Мнозина няма да повярват, но режисьор на филма е жена. Става въпрос за Лекси Александър. И тя отлично знае какво е футболно хулиганство.
Родена в германския град Манхайм, през 90-те години на миналия век Лекси е част от ударна бригада на Валдхоф.
В началото ходи само на домакинствата, след което започва да пътува с приятелите си из цялата страна. В онези години в живота й има само две важни неща - бойните изкуства и футболът, като второто нахлува в ежедневието й с намесата на съдбата.
Александър започва да тренира карате от съвсем малка, а на 19 става световна шампионка за девойки. Някъде по това време в залата пристигат двама нови, с които се сприятелява. Не гонят някакви спортни върхове, а искат да усъвършенстват бойните си умения. Вероятно се досещате защо...
Оказва се, че са членове на City Boys, хулиганската фирма на Валдхоф. Постоянно разказват на Лекси за "подвизите" си из страната и тийнейджърката решава да се присъедини към тази брутална компания. През следващите две години уикендите й преминават по кръчми, влакове и стадиони.
"Биех се отлично, нямаше как да не ме приемат. По онова време тези момчета ми се струваха, че са най-великите хора на земята. Всяка събота беше приключение, което наистина ми харесваше."
Лекси присъства на всички битки с противниковите фракции, но не влиза между юмруците. Не че не иска, просто футболните бабаити не желаят да се бият с момиче. И вероятно е било по-мъдрото решение за тях, като се има предвид, че в един момент е можело да попаднат очи в очи с надъхана до крайност световна шампионка по карате. Участието й се свежда до това да снима уговорените боеве.
В "Green Street" има момент, в който един от лидерите на групировката предава приятелите си. Тази сцена на предателство се основава на личния опит на Александър.
"След известно време видях уродливата страна на нещата. Хората нарушаваха кодекса и продължаваха да бият паднали в безпомощно състояние противници. Понякога трябваше да лягам върху някого на земята, за да спрат да го налагат. На два пъти се случи наши да ни предават, снасяйки информация на врагове. Понякога пък хора от фракцията ни скачаха 10 на един, когато някой гостуващ фен минеше по грешната улица. Мислех си: "Какви глупаци!", но нямах достатъчно смелост да им го кажа. Все пак взех решение да напусна групировката."
Лекси решава да направи филма, за да обърне внимание на семейните проблеми, но посланието й първоначално не се възприема правилно."Как може жена да измисли такава жестока лента?!", възмущават се "Variety" и "The Hollywood Reporter".
Но тя винаги е твърдяла, че основната й идея не е да показва насилие, а да се обърне внимание на проблемите в семейството. Самата Александър е израснала без баща и е отгледана от майка си.
Всички, които са гледали филма, лесно ще се съгласят, че е искрена. Лекси уважава и обича героите си, но не насърчава зрителите да стават като тях. "Ако след като изгледате филма, ви се иска да живеете такъв живот, значи никой не може да ви помогне", обобщава тя.
Във филма е засегната и темата за ненавистта на футболните хулигани към журналистите.
"Омразата към журналистите съвсем не е случайна - казва Лекси. - През 80-те години някои фирми се отвориха за заснемане на документални ленти с тях. Те вярваха, че журналистите ще се опитат да обяснят техния свят и няма да ги изобличат като престъпници. Но бяха измамени. Това е най-лошото нещо, което можеш да направиш с тези момчета, защото за тях най-тежкият грях е предателството. Заради вестникарски статии и филми много от тях загубиха работата си, някои дори влязоха в затвора."
Лекси си навлече гнева на представителите на медиите заради частта от филма, посветена на журналистите. "Не разбирате ли, че героите ви постоянно ни наричат "боклуци"? Това е обида към гилдията", гневяха се на брифингите й след излизането на филма.
"Не мислех, че посланието във филма е ново за тях. Иначе никой не ме е принуждавал да правя филм за хулигани. Създадох го, защото самата аз израснах в такъв свят. Донякъде това беше лична история."
За да направи филма възможно най-реалистичен, Александър си припомня старите години и прекарва известно време със страховитите бивши хулигани Кас Пенант и Дъги Бримсън.
Първият в продължение на много години е лидерът на ICF, легендарното хулиганско движение на Уест Хем. Вторият пък е издал над 10 книги, посветени на насилието около футбола.
Бримсън дори помага при написването на сценария. Режисьорката се свързва с него в хулигански форум и той откликва на предложението й.
"През 2003 г. полицията изобщо не контролираше интернет и можехме да пишем всичко. Аз, между другото, не бях регистриран с истинското си име, но бях много популярен във форума и получих съобщение от някакво момиче: "Търся Дъги Бримсън, имате ли негов контакт?". Уплаших се и си помислих: "По дяволите, това е постановка на полицията." Но когато се оказа, че жената наистина е режисьор и продуцент, се разкрих пред нея", спомня си Бримсън.
По-късно той заяви, че приятелите му изобщо не са харесали "Green Street". Според тях филмът е трябвало да бъде направен "по-хард".
Нормално е на хора като него лентата да им "сладни", но актьорите се готвят за филма с Пат Джонсън - американския шампион по танг-су-до (корейско бойно изкуство, подобно на таекуондо) и главния инструктор по бойни изкуства на Холивуд. Дните под ръководството на Джонсън си приличали като капки вода. Започвали с двучасови тренировки за сила, след което се преминавало към подготовка за бойните сцени, след обяд имало втора тренировка, а вечерта всички отивали в най-близката кръчма. Единственото задължение на актьорите там било едно - да не си тръгват трезвени.
"Мислех, че сцените с битките ще бъдат най-лесните и най-забавните. Но трите седмици подготовка за тях бяха безумно тежки - спомня си Илайджа Ууд. - Но ако не друго, то поне около заснемането на филма се научих да се бия добре."
Най-трудното нещо за Лекси при създаването на лентата са преговорите с Уест Хем за снимките на стадион "Ъптън парк".
Послужила си с хитрина и убедила ръководството на "чуковете", че филмът ще бъде посветен изключително на футбола.
Но когато "Green Street" тръгна по кината, от клуба се разграничиха по всякакъв начин от твърденията, че са помогнали за заснемането му. Напълно обяснимо. Съдържанието беше всякакво, но не и "изключително футболно". Нещо повече - то бе опасно за имиджа на клуба.
Но Лекси не е съгласна с това и е убедена, че работата й е помогнала на "чуковете".
"Не мисля, че от Уест Хем наистина съжаляват за нашата договорка. Клубът стана популярен в цял свят. Преди това в Щатите се знаеха само Манчестър Юнайтед и Ливърпул, а сега всички са чували и за Уест Хем", твърди Александър, която отлично знае какво е футболното хулиганство. Не от знаменития филм, който създаде, а от личен опит.
